Прилагане на ЗДДС и ЗКПО във връзка с дейност изкупуване на бракувани леки автомобили, които подлежат на износ за трета страна

ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС и ЗКПО във връзка с дейност изкупуване на бракувани леки автомобили, които подлежат на износ за трета страна
С писмено запитване, постъпило с вх. № …….04.12.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Основна дейност на дружество е изкупуване от физически лица на бракувани леки автомобили, които ще бъдат изнасяни за трета страна. Дружеството ще внася коли втора употреба от ЕС като една част ще се изнасят за трета страна, а другата ще се продава в страната.
За покупката в страната се съставят договори за покупко-продажби и се предават талоните на колите. За износа на колите се извадат фактури, описващи броя и вида на изнасяните коли и съответните митнически документи.
Дружеството няма регистрация по ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
1.С какъв документ следва да се отрази закупуването на бракуваните автомобили?
2.Как е редно да бъдат отразени в счетоводството на фирмата?
3.Как следва да се отразят доставките и износа в счетоводните регистри?
4.Следва ли след регистрация дружеството да издава фактури с нулева ставка съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС при износа за трета страна?
5. След регистрацията по ЗДДС следва ли вносът да се третира като доставка на стоки втора употреба по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС?
Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
С разпоредбите на чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ са определени функциите и правомощията на агенцията като една част от тях са обслужване на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, чрез осигуряване на необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им и други подробно изброени в посочената норма относими към прилагане на данъчното законодателство.
Видно от съдържанието на цитираната норма компетентността на НАП не обхваща изразяване на становища свързани с прилагане на счетоводното законодателство. В тази връзка относно документирането на покупките и продажбите, осчетоводяването на стоки и воденето на счетоводни регистри следва да имате предвид разпоредбите на Закона за счетоводството /ЗСч/ и приложимите за конкретния случай счетоводни стандарти.
За целите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ във връзка с документалната обоснованост на разходите е необходимо да прилагате регламентът на чл. 10 от закона. Съгласно разпоредбата на посочения член предприятията следва да доказват документално извършените и отчетени разходи с първичен документ, отразяващ вярно и точно стопанската операция и отговарящ на изискванията на действащото законодателство.
Изискването за документална обоснованост на стопанските операции /в т.ч. разходите/ е регламентирано в чл. 4, ал. 3 от ЗСч. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от счетоводния законе посочено, че първичния счетоводен документ, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
Следователно, документирането на стопанските операции в предприятието трябва да се извършва съобразно ЗСч и съобразно дейността, за която се отнасят тези разходи. В зависимост от характеристиките на извършваната стопанска дейност, в предприятието следва да се утвърди вътрешен документ, в който се съдържат правила за документооборота. В тази връзка е необходимо да имате предвид разпоредбите на цитирания чл. 7 от ЗСч относно първичните счетоводни документи и да осигурите формата и организацията на счетоводството, регламентирани в чл. 9 и чл. 12 от същия закон, така че тези документи да осигуряват правилното и точно отчитане на стопанските операции и разходите, свързани с тях. Документите, с които ще се доказва изкупуването на бракувани МПС не са уредени в данъчните закони и специално ЗКПО, а за тях важи казаното по-горе като същите могат да бъдат договори, протоколи или с друго наименование документи.
По четвърти и пети въпрос:
Съгласно чл. 146 от ЗДДС, доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията на чл. 28. Предвид тези разпоредби, необходимо да се съобрази, че те ще са относими само ако за съответната стока са налице разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.
В този смисъл, когато стоката се изпраща или превозва от място на територията на страната до трета страна или територия, и съответната доставка е документирана по реда на чл. 21 от ППЗДДС, за доставчикът ще е приложима нулевата ставка на данъка.
При издаването на фактурата, доставчикът следва да отрази в нея ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, предвид разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС.
Следва са се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, вносът на стоки не попада в специалния режим на облагане на маржа и за стоки, внесени на територията на страната ще е приложим общия ред на ЗДДС.

Вх.№ 2021211 от 04.12.2013 РО СТ.ЗАГОРА Отг. ОУИ Пловдив  |  20-21-211

Scroll to Top