5 23-22-1732 / 19.02.2010 г.
ЗДДС, чл.17, ал.2
В подадено писмо, постъпило в Дирекция ОУИ са поставени въпроси относно прилаганеразпоредбите на чл.28 от ЗДДС.
Дружествотое регистрирано по ЗДДС в България и се занимава с търговия на корабни части. Извършва търговия, с клиенти от страни на ЕСи трети страни. Повечето стоки се доставят директно на различни кораби ( посочени от лицето получател). Доставят се стоки от България в страна членка на ЕС. Получател на стоката е „трета страна „ Русия.
Стоката се доставя директно на кораб в ГЕРМАНИЯ (адрес, посочен от получателя по доставката). Документите, с които разполага дружеството са единствено фактурата, която е издадена на руската фирма, и товарителница, с която се удостоверява дестинацията на стоката. Поставеният въпрос е: Доставката може ли да се третира като износ и да се прилага нулева ставка по чл.28 от ЗДДС, въпреки, че дружеството няма митнически документ. С такъв не може да се снабди, защото стоката е доставена на територията на страна членка на ЕС?
: За да е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗДДС е необходимо да са изпълнени регламентираните в цитираната норма условия. По силата на тази разпоредба облагаеми с нулева ставка на данъка са:
-доставките на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията
на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
доставките на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията
на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако
получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Освен изискванията по същество, за да се упражни правото на прилагане на нулева ставка по чл.28 от ЗДДС, по отношение на извършените доставки е необходимо данъчно задълженото лице да се снабди с набор от документи, удостоверяващи наличието на определени обстоятелства. Документите, с които се доказват обстоятелствата при доставките по чл. 28, т. 1 и 2 са указани в чл. 21 от ППЗДДС. Следователно е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на чл.21, ал 1 от ППЗДДС, а именно, доставчикът да разполага с:
-писмена митническа декларация, в която е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение;
-фактура за доставката;
-документ за превоза на стоките.
Предвид изискванията, регламентирани в ЗДДС и правилника за неговото прилагане, разпоредбата на чл.28 от закона, е неприложима във вашия случай.
Мястото на изпълнение при доставка на стока се определя съгласно правилата на чл.17 от ЗДДС. Според чл.17, ал.2 от закона, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Считаме, че в случая е изпълнена хипотезата на чл.17, ал.2 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката е на територията на България.
Съгласно чл.31, т.2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на: а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници в открито море; б) плавателни съдове, използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море; в) плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море; г) плавателни съдове с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;д) плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии. От изложената в писмото фактическа обстановка, не може да се направи извод, дали в конкретния случай е осъществен фактическия състав на цитираната разпоредба.
‘
Вх.№ 23221732 от 19.02.2010 Отг. ОУИ София | 23-22-1732_10_ OZ_ 5_ 03