В Дирекция ”ОДОП” – …………. постъпи писмено запитване с вх. № ……./15.03.2013 г., относно прилагане на ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Сдружение „СЕБ” е регистрирано съгласно ЗЮЛНЦ. Юридическо лице желае да учреди безвъзмездно право на ползване върху сграда за срок от 5 и 10 години на сдружението. Юридическото лице, което е собственик на сградата има изискването в договора за право на ползване да бъде заложено задължение на сдружението да извърши СМР на минимална стойност 50 000 лв. и подобрения на сградата.
От друга страна сдружението има намерение да извърши ремонти и подобрения на сградата на стойност над 200 000 лв., които ще са необходими за нужди свързани с предмета му на дейност, като същото извършва както стопанска, така и нестопанска дейност. Сдружението ще върне на собственика безвъзмездно предоставената му сграда след изтичане срока на договора.
Сдружението смята да извърши подобренията и ремонтните дейности, като кандидатства по европейски програми за съфинансиране от 70% от общата стойност на инвестициите, която обща стойност е 200 000 лв. За финансирането по тези програми ДДС е недопустим разход и при евентуално сключване на договор за съфинансиране по проекта ще бъдат субсидирани дейностите за извършване на подобрения, ремонт и реконструкция на сградата без включен ДДС.
Към момента сдружението не е регистрирано по ЗДДС, но същото ще се регистрира доброволно.
Зададени са следните въпроси:
1. След доброволна регистрация на сдружението по реда на ЗДДС, то ще има ли право на приспадане на данъчен кредит за доставените стоки и услуги от регистрирани по ЗДДС лица за следните дейности:
– стоки и услуги доставени му във връзка с ремонта и реконструкцията на предоставената му за ползване сграда, както и за
– стоки и услуги, доставени му във връзка с подобренията на предоставената му за ползване сграда?
2. За ремонт или подобрение се считат вътрешните преустройства на сградата, които не се нуждаят от строително разрешение и реставрацията на фасадата на обекта?
3. Ще възникне ли задължение за начисляване на ДДС от страна сдружението в полза на бюджета, във връзка с извършените СМР на предоставената за ползване сграда и към кой момент?
4. Ще възникне ли задължение за начисляване на ДДС от страна на сдружението в полза на бюджета във връзка с извършените подобрения на предоставената за ползване сграда и към кой момент?
5. Как ще се третират направените от сдружението разходи за СМР, извършени за реконструкцията на предоставения за ползване актив /сграда/, след като сдружението има задължение към собственика на сградата да извърши СМР на сградата на минимална стойност 50 000 лв., а в действителност има намерение да извърши СМР на стойност над 200 000 лв.?
6. Как ще се третират извършените доставки в случая по т. 5 от настоящото запитване във връзка с прилагане на чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, съгласно която за възмездна доставка на услуга се смята безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив?
7. Как ще се третират извършените доставки в случая по т. 5 от настоящото запитване във връзка с прилагане на чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, съгласно която ал. 3 на чл. 9 от ЗДДС не се прилага при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив?
8. Кога възниква данъчното събитие във връзка с чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, след като условие и задължение по договора със собственика на сградата, сдружението следва да извърши СМР на минимална стойност 50 000 лв., а в действителност ще извърши СМР на стойност над 200 000 лв.?
9. Как и кога ще се определи данъчната основа при евентуално задължение на сдружението за самоначисляване на ДДС във връзка с гореописаните доставки, като се има предвид, че сградата след извършване на ремонтите и подобренията ще се използва за нуждите на сдружението и осъществяване на предмета му на дейност, която е както стопанска, така и с нестопанска цел?
10. Как ще се третират доставките от регистрирани по ЗДДС лица към сдружението във връзка с доставки на движими вещи, необходими за обзавеждане на сградата /компютърна техника, вътрешно обзавеждане и оборудване/, като се има предвид, че те ще бъдат използвани за постигане на целите на сдружението по време на проекта, така и след него и ще останат актив на сдружението?
Предвид факта, че не е представен нотариален акт за учредено право на ползване и предвид неизяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос: Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма “Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Видно от цитираната разпоредба за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗДДС, съгласно която ал. 1, т. 2 не се прилага за:
– стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
– стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
Предвид посочената правна норма, считано от 01.01.2013 г. за закупените стоки и услуги във връзка с извършването както на ремонт, така и на подобрение на предоставен за ползване актив ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато са изпълнени условията на чл. 69 – 71 от ЗДДС, а именно – стоките или услугите, за които се ползва данъчен кредит, да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, да не са налице ограниченията за правото на приспадане на данъчен кредит в чл. 70 и да са налице съответните документи, посочени в чл. 71 от закона.
Втори въпрос: Легално определение на понятията “ремонт“ и “подобрение“ са дадени в § 1, т. 31 и т. 32 от ДР на ЗДДС. “Ремонт“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив, а “подобрение“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение.
Тъй като в запитването не сте уточнили какво ще представляват вътрешните преустройства на сградата, следва сами да ги определите, като имате предвид определенията на тези понятия в § 1, т. 31 и т. 32 от ДР на ЗДДС.
По отношение реставрацията на фасадата на обекта /сградата/, същата представлява ремонт предвид текста на § 1, т. 31 от ДР на ЗДДС.
Трети въпрос: Съгласно чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, ал. 3 /третираща доставките на услуги, приравнени на възмездни/ не се прилага при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив.
С промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г. се измени режимът на данъчно облагане на безвъзмездните доставки свързани с ремонт на нает или предоставен за ползване актив. От 01.01.2013 г. безвъзмездното извършване на ремонт на нает или предоставен за ползване актив не се приравнява на възмездна доставка на услуга.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че дружество ще учреди вещно право на ползване срещу задължение от страна на сдружението да извърши СМР на сградата на стойност минимум 50 000 лв., т.е. ще е налице бартер, поради което не би била приложима нормата на чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС.
Конкретният случай в запитването се отнася за бартер, уреден в чл. 130 от ЗДДС, тъй като е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги. В този случай са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В ал. 2 на същия член се регламентира, че данъчното събитие и за двете доставки по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка /чл. 130, ал. 3 от ЗДДС/. С новата разпоредба на чл. 130, ал. 4 от ЗДДС е въведено правило, съгласно което размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.
Данъчната основа при бартер се определя по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, а именно когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги /плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги/, данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата на възникване на данъчното събитие за нея.
Предвид това, доколкото момента на учредяване вещното право на ползване на сградата е доставката с по-ранната дата, тя ще се счита за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка /извършване на ремонт и/или подобрение на предоставената за ползване сграда/ предвид нормата на чл. 130, ал. 3 от ЗДДС, като данъчната основа за полученото авансово плащане ще е равна на пазарната цена на учреденото право на ползване.
Четвърти въпрос: Облагането с ДДС на подобрение на нает или предоставен за ползване актив е регламентирано в чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Съгласно посочената правна норма, за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, данъчно събитие възниква на датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора.
Както беше посочено в отговора на трети въпрос, в конкретния случай става въпрос за бартер и не са приложими нормите на чл. 9, ал. 3, т. 3 и чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, регламентиращи облагането с ДДС на подобрение предоставен за ползване актив.
Предвид гореизложеното са приложими разпоредбите третиращи бартер, т.е. отговора на четвърти въпрос съвпада със становището, което е изразено в трети въпрос.
Пети въпрос: Поради липса на компетентност на ‘