Изх. №24-34-769
Дата: 01.02. 2008 г.
ОТНОСНО: прилагане на ЗДДС при доставка по изработка на софтуер от доставчици, установени на територията на друга държава – членка на ЕС.
Във връзка с Ваше писмено запитване до Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. София, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх.№ 24-34-769 от 26. 09. 2007 г., и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Фирмата е получател по доставка на софтуер, разработен от доставчик, установен в държава – членка на ЕС.
Въпросът, който поставяте е: Следва ли доставката да се облага с ДДС в страната и къде ще се отразят издадените данъчни документи в отчетните регистри?
При определяне вида на доставката, когато става въпрос за доставка на софтуер е от значение характера на предоставяния софтуер. Това означава да се определи дали предоставяния софтуер има характер на стандартен или не.
В §1, т. 25 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е дадено определение на понятието стандартен софтуер и според него – “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това, ако се предоставя стандартен софтуер, то ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. В този случай дружеството ще осъществи вътреобщностно придобиване на стока от доставчик, установен в държава -членка на ЕС и начисляването на данъка ще се извърши от получателя на доставката /българското дружество/ по реда на чл. 62 във връзка с чл. 63 ЗДДС.
В случай, че предоставяният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС, тогава ще е налице доставка на услуга от лице, което е установено на територията на Общността с получател по доставката – българското дружество. Чл. 21, ал. З от ЗДДС определя мястото на изпълнение при доставка на услуга и това е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва
1
своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, когато се прехвърлят права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер. В този случай, съгласно чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. З – когато получателят е данъчно задължено лице. Данъкът следва да се начисли с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и да се отрази в колона 11 на дневника за продажбите за съответния период, каквато е разпоредбата на чл. 92, ал. ЗЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’