Относно: Прилагане на ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: Притежавате имот, като физически лица, който е придобит по време на брака. Същият отдавате под наем на фирма като физически лица. В качеството си на ЕТ отдавате под наем недвижим имот, собственост на ЕТ. Доходите на всеки един от Вас надвишават 50 000 лв. за 12 последователни месеца. Помещението собственост на ЕТ се отдава под наем за 300 лв. на месец.
Зададени са следните въпроси:
1. Физическото лице или ЕТ следва да се регистрира по ЗДДС?
2. Подлежат ли на облагане сделки с други имоти, които не носят доходи и няма да носят такива?
3. Може ли физическото лице да се приспадне от годишната данъчна основа сума, с която ЕТ е закупил право на строеж?
4. Подлежи ли на приспадане ДДС /внесен след ревизия/ от облагаемия годишен доход?
5. От коя сума се приспадат 10% необходимо присъщи разходи – преди приспадане на ДДС или след приспадане на ДДС?
6. ЕТ не осъществява дейност, но има доходи от отдаване под наем на помещение, който е по-висок от прага за осигуряване на самоосигуряващите се лица. Върху коя сума следва да се начислят социални и здравни осигуровки?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: Същият въпрос е зададен от Вас и с постъпило в Дирекция „ОУИ” – ….. писмено запитване с вх. № …. на 14.10.2009 г., по който е изразено становище с писмо, Изх. № …………………/02.11.2009 г., което е основание за неизразяване на повторно такова.
Поради неясно формулирания втори въпрос, изразяваме принципно становище: Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредбаналичието на доставка на стока или услуга е необходимо условие, за да се приложи механизма на данък върху добавената стойност, респективно закона,който го урежда -ЗДДС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер, с изключение на парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство / чл. 5, ал. 1 и ал. 2от ЗДДС/.
Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В ал. 2и ал. 3 от същата правна норма са посочени случаите, които саприравнени на доставка на стока.
Услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, като в ал. 2 и ал. 3 от същата правна норма са посочени случаите, които саприравнени на доставка на услуга.
Предвид гореизложеното, при условие че извършвате облагаеми доставки на стоки или услуги по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с притежаваните от Вас недвижими имоти, е приложима ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 20 %.
Трети, четвърти и пети въпрос: При отговора на първото Ви запитване с вх. № ………./14.10.2009г. на ДОУИ гр….., уточнихме, че не съществува отделна и независима правосубектност между физическото лице и регистрирания едноличен търговец. Регистрирането на предприятие на ЕТ представлява още една възможност за физическо лице да формира доходи, като данъчното облагане с преки данъци се регламентира с два материални данъчни закона – Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Считаме, че за разлика от първото запитване сега задавате въпроси свързани с данъчното облагане за 2009г. напритежаваното от Вас предприятие на едноличен търговец за реализираните приходи от извършваната стопанска дейност – отдаване под наем на помещение – собственост на ЕТ.
Във връзка с поставените във Вашето запитване трети, четвърти и пети въпрос трябва вземете предвид, че съгласно чл. 26 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Ето защо всички извършени действия от предприятието на едноличния търговец са стопански операции, приходите, от които следва да се облагат по реда на Раздел ІІ „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец”, съответно чл. 26, чл. 27 и чл.28 от ЗДДФЛ и всички относими норми на ЗКПО. Приходите и разходите на предприятието се формират по реда на счетоводното законодателство и приложимите счетоводни стандарти, след което на основание чл. 18, чл. 22 и § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО се формира данъчната основа за облагане на дейността на същото. Когато става въпрос за облагане на физическо лице, регистрирало предприятие на ЕТ и реализиралодоход от стопанска дейност нормите на ЗДДФЛ и ЗКПО, не предвиждат приспадане на присъщи разходи – в конкретния случай посочените 10%, тъй като за формиране на дохода следва да се води счетоводна отчетност и осчетоводяват документално доказани разходи и приходи. За дейността си като предприятие на ЕТ, физическото лице следва да попълни и подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и Приложение № 2 към нея. Присъщи разходи от 10% се приспадат, когато доходите са на физическо лице, отдаващо под наем, притежавано лично от него недвижимо имущество и облагането е по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ, както вече Ви беше посочено в отговора на ДОУИ по повод на предходното запитване. За този доход с декларацията по чл. 50 се подава Приложение № 4.
При плащането от страна на физическото лице за придобиване на право на строеж, което както посочвате е собственост на предприятието на ЕТ няма законово основание за извършване на приспадане на платените парични средства. Същите са паричен поток от физическото лице към предприятието на ЕТ. В тази връзка Ви обръщаме внимание на текстовете на чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, съгласно които за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.
По отношение на внесения със закъснение данък върху добавената стойност след извършване на ревизия, имайте предвид, че осчетоводяването на резултатите от ревизионния акт е в зависимост от приетата в предприятието на ЕТ счетоводна политика. При осчетоводяване на ДДС като разход следва да имате предвид разпоредбите на чл. 26, т. 3 и т. 4 от ЗКПО и ако попадате в хипотезите на посочените правни норми при определянето на данъчната печалба от дейността на предприятието на ЕТ на посоченото основание следва да увеличите счетоводния финансов резултат за 2009г. Ако констатациите в ревизионния акт касаят доходите от отдаване под наем на недвижимо имущество на физическото лице, Ви уведомяваме, че в ЗДДФЛ не е предвиден ред и няма правни основания да приспадане на внесения ДДС при определяне на облагаемия годишен доход.
Шести въпрос: Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Едноличните търговци внасят авансово и за своя сметка осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО/. Тези лица определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход /чл. 6, ал. 8 от КСО/.
От 1 януари 2010 г. е определен минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 420 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход за всички осигурени лица през 2010 г. е 2000 лв. /чл. 8 от ЗБДОО за 2010 г., обн. ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г./.
Задължението за осигуряване на едноличните търговци върху горепосочения осигурителен доход възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица – загл. изм. ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г./. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство /чл. 1, ал. 2 от наредбата/.