Относно: Прилагане на ЗДДС, ЗДДФЛ и Наредба № Н-18.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Физическо лице е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а от ЗДДС, но не е регистрирано като свободна професия и не е самоосигуряващо се лице. Същото извършва услуги на ДЗЛ от други държави членки и услуги по граждански договори на български ДЗЛ. До момента на регистрацията по ЗДДС на основание чл. 97а от ЗДДС, за оказаните услуги на български ДЗЛ са издавани сметки за изплатени суми по безтрудови правоотношения на основание чл. 9 от ЗДДФЛ.
Зададени са следните въпроси:
1. Как следва да се тълкува изискването на чл.113, ал. 1 и ал. 3, т. 7, б.”б” от ЗДДС?
2. Като регистрирано по ЗДДС лице, макар и на специално основание, следва ли да се издава фактура вместо сметка за изплатени суми при извършване на доставки на територията на Република България, без посочване в същата на данък на основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС?
3. В случай, че сметките за изплатени суми трябва да бъдат заменени с издаване на фактури, следва ли тези документи да се включват в дневника за продажби по чл. 124 от ЗДДС и в коя колона?
4. Следва ли физическото лице да регистрира ЕКАФП и да регистрира извършените плащания в брой с издаване на фискален бон от същия?
5. Възможно ли е да се издава едновременно фактура и да се попълва сметка за изплатени суми, с която да се удостоверява плащането в брой?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос и втори въпрос: Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В предложение второ на ал. 2 от същата правна норма, като независима икономическа дейност е определена всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Случаите, при които издаването на фактура не е задължително са изброени в чл. 113, ал. 3 от ЗДДС. По смисъла на т. 7, б.“б“ на същата правна норма, фактура може да не се издава, за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че Вие сте данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, а не нерегистрирано по закона лице, поради което не попадате в хипотезата на чл. 113, ал. 3, т. 7, б.“б“ от ЗДДС, освобождаваща лицата от издаване на фактура.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС за извършената от Вас доставка на услуга или при получаване на авансово плащане следва да издадете фактура.
Ако не се начислява ДДС, се посочва основанието за неначисляване на данък съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС. При издаване на фактура от нерегистрирано по ЗДДС лице, или от лице, регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, основанието за неначисляване на данък е “чл. 113, ал. 9“ от закона. Това изискване е регламентирано и в чл. 79, ал. 2 , т.2 от ППЗДДС.
Трети въпрос: Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал. 2 от същата правна норма регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Регистрираните лица, предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС, следва да изготвят регистъра “Дневник за продажбите“ по образец – приложение № 10 от ППЗДДС, независимо от вида и формата на водене на счетоводството.
Предвид гореизложеното, лицата, регистрирани по чл. 97а от ЗДДС посочват в дневника за продажби издадените от тях документи.
Фактурите, издадени от Вас в качеството на доставчик, с които сте документирали доставки на услуги следва да намерят отражение в регистъра “Дневник за продажбите“, както следва:
-данъчната основа на тези доставки се посочва в колона 11 и
-като за начислен ДДС за същите доставки в колона 12 не се посочва стойност и
– като общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС в колона 9 се посочва данъчната основа на тази доставка.
Четвърти въпрос: По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, (в сила от 01.01.2007 г.), всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В ал. 4 на чл. 118 (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) е записано, че прилагането на този член, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба на министъра на финансите.
Подобна разпоредба се съдържа и в ЗДДФЛ, като в чл. 9, ал.1 е посочено, че данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) се извършва по ред, определен с Наредба № Н- 18 на Министъра на финансите от 13.12.2006 г. (ДВ.бр.106/2006 г., посл. изм. доп. ДВ бр.77/2009 г.).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, като по смисъла на ал. 3 на чл.25 от същата Наредба фискалната касова бележка, в случаите по ал. 1, се издава при извършване на плащането.
В ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 2 е записано, че данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Тъй като в запитването не еконкретизирана извършваната от Вас дейност, освен това твърдите, че не сте самоосигуряващо се лице, поради което, по смисъла на ЗДДФЛ, §1, т.29 „в” от ДР не сте лице упражняващо свободна професия, съгласно съдържанието на чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, не може да бъде определено дали фигурирате в изключенията,при които не съществува задължение да се регистрират извършваните услуги чрез фискално устройство.
Следователно, на основание изнесеното от Вас в запитването и цитираните по- горе нормативни изисквания е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на извършваните от Вас услуги чрез издаване на фискални касови бележки по ред, определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Пети въпрос: В писмото си пишете, че не сте самоосигуряващо се лице, нямате регистрация като лице, упражняващо свободна професия, извършвате услуги на български данъчно задължени лица и на такива от държави членки на ЕС, поради което и сте регистрирана по ЗДДС на основание на чл.97а от с.з.
По отношение на начина на документиране на получения доход и в приложение на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/отговорът ни е принципен, тъй като не изяснявате характера на извършваните от Вас услуги, както и периодичността на извършването им.
Отчитането и документалното обосноваване на получен доход от физическо лице е съобразно квалифицирането му като обект на данъчно облагане и в зависимост от основанието за получаването му. В тази връзка, наименованието на договора /пишете в случая граждански/ като основание за получаването на доход, не е определящо, следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
Независимо, че Вие се определяте като лице, работещо по извънтрудови правоотношения /без да уточните извършвате ли дейност и по трудови правоотношения и на това основание не сте самоосигуряващо се лице/, следва да имате предвид, че по смисъла на §1, т.30 от ДР на ЗДДФЛ “извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по т. 26 /които са трудови/, т. 28 /от упражняване на занаят/ и т. 29 /от упражняване на свободна професия/, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Разпоредбата на §1, т.26, буква „е” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ регламентира, че приравнени на трудови правоотношения са правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
Въпросът за отчитането и документирането на получен доход, в т.ч. и от извършване на услуги /както се изясни по-горе е регламентиран с нормата на чл.9 от ЗДДФЛ/, е обвързан със спазване разпоредбата на чл.43 от ЗДДФЛ.
В съответствие с разпоредбата на 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 / в т.ч. е работата по граждански договори/, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
В изпълнение на чл.43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Следователно в случай, че получавате доход за извършване на услуги въз основа извънтрудово правоотношение с българско данъчно задължено лице, независимо от задълженията Ви като регистрирано по ЗДДС лице, документирането на дохода се извършва от платеца на дохода, който е задължен да изготви образец на «Сметка за изплатени суми и служебна бележка» за изплатения ви доход, удържания данък и задължителни осигурителни и здравни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване / чл.9,ал.3 и чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ/.
Когато получавате доход за извършена услуга на чуждестранно данъчно задължено лице на същото основание – извънтрудово правоотношение и е предвидено плащане по банков път, документална обоснованост на дохода за Вас ще представлява сключения договор за извършване на услугата, фактурата /която следва да издадете на основание чл.113,ал.1 от ЗДДС/ и банковия превод на сумата. При получаване в брой на възнаграждението, което получаватеще бъде приложимо общото правило на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, според което задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби в т.ч. и науслуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, както се изясни по-горе.