Прилагане на ЗКПО и КСО във връзка с предоставяне на ваучери, различни от ваучери за храна

Относно: Прилагане на ЗКПО и КСО във връзка с предоставяне на ваучери, различни от ваучери за храна
Във връзка с постъпило запитване вх. № ………28.09.2012г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че клон на чуждестранен търговец е регистриран по българското законодателство. Предмет на дейност е интернет поддръжка, маркетингови/търговски дейности. Взето е решение за предоставяне през 2012г. на социални придобивки на персонала под формата на купони за пазаруване на хранителни продукти /ваучери за храна/ от търговски вериги на стойност 60 лв. единият. Освен посочените ще се поръчат и предоставят ваучери за подаръци.
Пример 1. ваучер на стойност 200 лв. на служител за поощрение или признателност за извършената работа през определен период от време;
Пример 2. ваучер на стойност 200 лв. на служител по повод на рожден ден;
Пример 3. ваучери на всички работници за коледните или великденски празници.
Въпросите, които са поставени във връзка с посочената фактическа обстановка:
1. Как да се третират тези разходи и по кой член от ЗКПО или ЗДДФЛ?
2. Трябва ли да се обложат придобивките на персонала с всички осигуровки /без здравни/ и с данък?
Съобразявайки относимата правна уредба за 2012г., изразяваме следното становище:
Относно прилагане на разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 294 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите редица социални придобивки, като: търговско и битово обслужване, изграждане и поддържане на търговски обекти и бази за услуги; бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм и задоволяване на други социално – битови и културни потребности. Последните могат да бъдат за придобиване на подаръци – различни предмети за лични нужди книги, украшения, и други подобни. Социално – битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници /чл. 292 от КТ/. На основание чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ няма специална норма, която да урежда облагането на разходи на предприятието свързани с предоставянето на ваучери за подаръци. В тази връзка облагането на тези разходи с данък следва да се разглежда като се вземат предвид общите разпоредби на корпоративния закон, а именно изследване на критериите за определянето им като социални разходи, предоставени в натура.
В допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО е дадено определение за „социални разходи, предоставени в натура“ /§ 1, т. 34/. „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
На основание чл. 204, т. 2 във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО се извеждат следните критерии, които трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се обложат с данък върху разходите, а именно:
– отчетени са като разходи.
– документално са обосновани;
– предоставени са в натура;
– предоставени са на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол;
– социални придобивки по чл. 294 от КТ;
– предоставени са по ред и начин, определени с чл.293 от КТ (предоставени са с решение на общото събрание на работниците и служителите) или от ръководството на предприятието;
– достъпни са за всички работници и служители и за лицата наети по договор за управление и контрол. Това означава, че всички работници и служители могат да се възползват от социалните придобивки, предоставени от работодателя;
При условие, че за изброените в запитването ваучери за подаръци са изпълнени посочените критерии, то те могат да бъдат определени като социален разход в натура. Осчетоводеният разход се облага с данък в размер на 10% /чл. 216 от ЗКПО/. Данъчната основа е опроделена с чл. 212 от ЗКПО – това са начислените социални разходи, представени в натура, намалени с приходи, свързани с тези разходи, за съответния месец. На основание чл. 206 от закона данъкът върху разходите е окончателен и счетоводният разход за данък е данъчно признат разход.
При нарушаване на условията, поставени в определението за социални разходи в натура и/или изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, е налице счетоводен разход за предприятието, които не е признат за данъчни цели. С този разход се увеличава счетоводния финансов резултат за конкретната данъчна година по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО – разходи, несвързани с дейността.
Ако предприятието предостави ваучери на един или няколко служители с цел поощрение или признателност за извършена работа през определен период от време или за рожден ден, ще бъде нарушено условието за общ достъп на всички наети лица до социалните придобивки. По този начин се нарушава определението за социални разходи. Тези плащания в натура стават облагаем доход на наетото физическо лице по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за облагане на дохода на физическите лица /ЗДДФЛ/. Съгласно посочената разпоредба облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на чл. 24 от ЗДДФЛ.
Освен това, ако по повод предоставянето на тези социални придобивки са налице парични взаимоотношения между работодателя и персонала, приложение ще намери разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, която препраща към реда за облагане по ЗДДФЛ. Стойността на въпросните социални придобивки се включва в облагаемия доход на лицата получатели, тъй като законодателят не ги е посочил като необлагаеми в чл. 24 ал. 2 от ЗДДФЛ.
Относно задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи, предоставяни под формата на ваучери за храна:
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Разпоредбата гласи, че върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии“, определени съответно по реда на ал. 3 и 5. Следователно, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски върху извършените социални разходи е необходимо те да се предоставят пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите и да са персонифицирани, т. е. да е определено кой разход за кое лице се отнася.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредбата от 1 януари 2007 г. осигурителни вноски се изчисляват и внасят не само върху сумите изплатени за сметка на средствата за социални разходи, но и в случаите, при които тези суми са начислени, но не са изплатени.
В чл. 2, ал. 3 от Наредбата е предвидено осигурителни вноски да не се изчисляват и внасят върху средствата, които се предоставят под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл.209, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Доколкото тази разпоредба препраща към нормите на материален данъчен закон, задължението за внасяне на осигурителни вноски върху ваучерите за храна ще отпадне единствено, ако средствата са предоставени по реда на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, според който не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна, при спазване на ограниченията по т. 1-3 от същата алинея /т. 4 и 5 са отменени, в сила от 01.01.2011 г./.
В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са изведени други хипотези, при които върху социалните разходи не се начисляват и внасят осигурителни вноски. Според тази разпоредба осигурителни вноски не се начисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове /включително за поевтиняване храната в тях/, на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.  
От текста на цитираната норма е видно, че осигурителни вноски не се дължат върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, в случаите когато те не са получени пряко от лицата /издръжка на столове и др./, в други изчерпателно изброени случаи /вноски за доброволно социално и здравно осигуряване/, както и при еднократно подпомагане във връзка с настъпило случайно събитие /продължително боледуване, ражданеи др./.
От представената фактическа обстановка в запитването Ви става ясно, че случаите, при които ще предоставяте ваучери на наетия персонал, не попадат в обхвата на горепосочените разпоредби. Ваучерите от първия пример са с цел материално стимулиране на служителите. По отношение на втория пример следва да се отбележи, че рожденният ден не е случайно настъпило събитие. Същото се отнася и за коледните и великденски празници, по повод на които ще се предоставят ваучерите от третия пример. Изплащането на суми по повод на празнично събитие нямат характер на случайно събитие, тъй като тези дни са определени предварително за официални празници /чл. 154 от КТ/. В този смисъл е и установената съдебна практика в решенията на Върховния административен съд.
Предвид изложеното, доколкото тези средства представляват социален разход, т.е. същите са предоставени при условията на чл. 293 и чл. 294 от КТ, върху тях се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване /арг. на чл. 6, ал. 11 и чл. 127, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/.
Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определянето на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя, но се вземат предвид при формиране на месечния осигурителен доход на работниците и служителите, който не може да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

Оценете статията

Вашият коментар