Прилагане на ЗКПО и ЗДДС при командироване на управител, назначен на трудов договор и облагане с данък върху разходите за служебен автомобил

ОТНОСНО: Прилагане на ЗКПО и ЗДДС при командироване на управител, назначен на трудов договор и облагане с данък върху разходите за служебен автомобил
Във връзка с постъпило запитване вх. № ……/25.03.2015г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомявам:
Представена е следната фактическа обстановка:
Управителят на дружество с ограничена отговорност е назначен с трудов договор. Същият не е съдружник в дружеството. Предприятието разполага със собствен лек автомобил.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.При командироване в страната на управителя начислява ли се данък върху разходите за дневни, квартирни и пътни разходи с лекия автомобил?
2.Ползва ли се данъчен кредит за разходите за нощувки и за гориво, заредено за лекия автомобил при командироването на управителя?
3.Облагат ли се с данък върху разходите платените за лекия автомобил данъци, винетни такси, застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“?
След разглеждане на нормативната уредба актуална към момента на поставяне на запитването и описаната фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работник или служител за изпълнение на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа /чл. 121 от Кодекса на труда /КТ/. В тези случаи следва да се изплаща обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари, като компенсация за това, че работникът или служителят няма да изпълнява трудовите си ангажименти на обичайното “място на работа“ /чл. 215 от КТ/. Командированите лица освен брутното си трудово възнаграждение получават и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определяни от Министерския съвет с Наредбата за командировки в страната.
Съгласно чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за да бъдат изцяло признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на физически лица е необходимо да са кумулативно изпълнени следните условия:
– физически лица, чиито разходи са обект на регулация, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от нето по извънтрудови правоотношения;
– пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
– счетоводните разходи да са документално обосновани.
Разпоредбите относно документалната обоснованост на разходите са изложени в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция.
Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Извън горепосочения случай, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, на командирования се заплащат квартирни пари за нощуване в мястото на командировката в размер на действително платеното, установено чрез представения документ на името на командирования, но не повече от утвърдената от командироващия сума за една нощувка.
Дневните и пътните пари се изплащат съобразно изискванията на наредбата.
Когато лицето, изпълняващо длъжността управител пътува извън населеното място, където е мястото на работата се счита за командировано и за документално обоснованите пътни, квартирни и дневни разходи не се дължи данък.
Данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО е дължим, когато управителят пътува в рамките на населеното място, където е мястото на работата и пътуването е свързано с изпълнението на функциите, присъщи на управленската дейност.
По втори въпрос:
В глава седма от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е регламентирано възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит отпада в случаите на чл. 70, ал. 2 и 3 от закона.
В конкретния случай, разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, дава право на лицата, да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица. За да упражнят това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.
Едновременно с това тези разходи за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.
Предвид гореизложеното, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за нощувките на командированите от него лица, ако притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред и разходите са документирани съобразно изискванията на посочените наредби.
По трети въпрос:
С данък върху разходите се облагат разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Определение за този вид разходи се съдържа в § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, а именно това са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за:
а) горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
б) резервни части;
в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;
г) технически прегледи и паркинг;
д) козметика и аксесоари.
Съгласно чл. 11 от ЗКПО, разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон не е предвидено друго.
Доколкото посочените в запитването разходи за данъци, винетни такси, застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“ са задължителни за извършване в съответствие с изискванията на различни нормативни актове /по смисъла на Закона за нормативните актове/ и не са включени в определението на § 1, т. 39 от ЗКПО, счетоводните разходи при условията на документалната обоснованост ще са данъчно признати и не подлежат на облагане с данък върху разходите.

Оценете статията

Вашият коментар