ОТНОСНО: Прилагане на ЗКПО и ЗДДС
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № …….12.04.2019 г.
Дружество има отчетени несъбрани вземания от други предприятия.
Приложени са документи, които отразяват кореспонденция и действия от страна на питащото дружество с Икономическа полиция, Прокуратура, Районен съд и други във връзка със събирането на вземанията.
Зададен е общ въпрос: как следва да се процедира с несъбраните вземания като се посочва, че по фактурите са преведени задълженията за данък върху добавената стойност и корпоративен данък?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Съгласно чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (извършва се увеличение на счетоводния финансов резултат), при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.
В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от закона са посочени няколко хипотези, при които се признават (извършва се намаление) непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34. Същите се признават най-рано в годината, в която настъпи едно от изброените обстоятелства:
1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
В запитването не е посочено, че вземанията са били обезценявани през годините след възникването им, поради което се приема, че същите ще се приемат за несъбираеми и ще се отпишат като такива с цялата им стойност. На основание посочената нормативна уредба и съгласно представените документи за дружеството е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. За вземанията по издадените фактури се взема под внимание датата на изискуемост. Същата е на датата на издаването им, ако не е уговорено друго. Срокът от датата на изискуемост за фактурите издадени през 2013 г. е изтекъл през 2018 г., поради което, ако вземанията бъдат отписани като несъбираеми през 2019 г., те ще бъдат признати за данъчни цели, тъй като е изтекъл петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ако през годините напред, считано от 2019 г. не настъпят хипотезите от т. 2 до т. 6 на ал. 1, чл. 37 от закона, дружеството следва да прилага разпоредбата на т. 1 и за фактурите, издадени след 2013 г.
Отписването на вземанията преди да са изтекли пет години от датата на изискуемостта или да е изпълнена някоя от другите хипотези в закона, например заличаване на длъжника, изисква прилагане на чл. 34 от ЗКПО, т.е. извършване на увеличение на финансовия резултат в годината на последваща оценка с частта на отчетения счетоводен разходи или отписването на цялата сума на вземането.
Признаването за данъчни цели на счетоводните разходи при отписване на вземанията ще намали счетоводния и данъчния финансов резултат за всяка година, считано от 2019 г. до отписване на вземанията по фактурите.
При отписването на вземанията, за счетоводни цели следва да се прилагат разпоредбите на приложимия счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти.
По прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС):
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че „Н“ ЕООД е извършило облагаеми доставки с получатели „НТМ“ АД и „НЛ“ ЕООД, за което са издадени фактури, в които е начислен данък съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Тъй като несъбираемите парични средства не попадат в хипотезата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС (изменение на данъчната основа на доставка или развалянето на доставка), за дружеството не е налице правна възможност за издаване на кредитно известие.