ОТНОСНО: Прилагане на ЗМДТ.
По отношение на първият въпрос как следва да бъде декларирано в декларация по чл. 14 от ЗМДТ закупено парко-място, намиращо се извън сграда, с цел да Ви бъде предоставен конкретен отговор е необходимо в 7- дневен срок от датата на получаване на настоящото писмо да представите конкретни примери от нотариални актове..
По отношение вторият въпрос – как следва да се декларира закупено от физическо лице ателие /студио и др. подобни/, което ще се използва за жилищни нужди, изразяваме следното становище:
Оценяването, съответно облагането на недвижимите имоти се извършва по предназначението им според одобрения архитектуренпроект и др. строителни книжа, но когато действителното им използване не съответства на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото използване. В този смисъл са и указанията за попълване на декларацията по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ЗМДТ, относно таблица 3 /“търг. обект“ /../: за обект, използван като магазин, аптека, склад за търговия на едро../.
В тази връзка ателие /студио и др./, принадлежащо на физическо лице, което сеизползва като жилище, следва да се декларира като жилище по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ.
В отговор на третият въпрос – с декларация по чл. 14 или по чл. 17 от ЗМДТ се декларира закупена от предприятие земя, предназначена за жилищно строителство, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 7 от Закона за устройство на територията за поземлените имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определя начинът и характерът на застрояване.
При условие, че за поземленият имот е предвидено жилищно застрояване, предприятията придобили поземлен имот следва на основание чл. 17, ал. 2 от ЗМДТ да подадат декларация по реда и в сроковете по чл. 14.
По отношение на четвъртия въпрос, има ли основание след продажба на недвижим имот на прехвърлителят да се възстанови ДНИ за времето от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността във връзка с прилагането на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, следва да имате предвид:
Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
От друга страна чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ обявява за данъчнозадължени лица собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
По смисъла на чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
По силата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Предвид гореизложеното от момента на прехвърляне на недвижимият имот, прехвърлителя не е собственик и по силата на чл. 11 от ЗМДТ не е данъчнозадължено лице. В случай, че прехвърлителя поиска възстановяване на данъка върху недвижимите имоти от месеца следващ месеца на продажбата, същият следва да му бъде възстановен по реда на чл. 129 или 130 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ.
В отговор на петия въпрос има ли право на отстъпка на основание чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ задължено лице, което подава коригираща декларация по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ, която води до увеличение или съответно намаление на данъка върху недвижимите имоти, Ви уведомяваме, че:
Следва да правите разлика между промяна на обстоятелствата и грешно попълнени данни в декларацията. Примера, които сте посочили в запитването – по-голяма РЗП, неправилно посочен вид конструкция не е свързано с промяна на обстоятелствата, а с погрешно декларирани данни в декларацията.
Декларацията по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ е декларация, с която се декларира промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, т.е. същата не представлява коригираща декларация.
Данъчният субект има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става въпрос за виновно или невинно допусната неточност.
В първата част на разпоредбата в чл. 104, ал. 1 от ДОПК е посочено изрично, че данъчният субект има право да прави промени след подаването на данъчната декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване, а подадената коригираща декларация по инициатива на декларатора след този срок се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане /чл. 104, ал. 3/.
Основният процесуален способ за обективно установяване на публичните задължения за данъка върху недвижимите имоти е извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт по смисъла на чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 118 от ДОПК.
При определяне на задължението за данък върху недвижимите имоти следва да имате предвид, че отстъпка от 5 % върху размера на данъка се ползва при заплащане на пълният му размер в срок до 31 март /30 юни/ на текущата година /чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ, § 20, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 110 от 2007 г, в сила от 1.01.2008 г./ Под “пълен размер“ на данъка се има предвид задължението, определено и валидно към тази дата.
Предвид изложеното в случай, че годишният размер на данъка върху недвижимите имоти се измени в намаление същият е платен в срока по чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ, задълженото лице не следва да понасят неблагоприятни последици от своето поведение.
При условие, че годишният размер на данъка върху недвижимите имоти се измени в увеличение в резултат на допуснати неточности и грешки в декларацията /неверни данни/, отстъпка от 5 на сто не следва да се начислява, тъй като не е платен пълният размер на данъка върху недвижимите имоти в срок до 31 март /30 юни/.
Настъпването на промяна във вече декларирани обстоятелства, водеща до увеличаване на данъка, е свързано с нови допълнителни задължения за деклариране /чл. 14, ал.2 от ЗМДТ/ и внасяне на суми, които не влияят върху породените и упражнени права и задължения в един предходен момент, т.е. задължените лица не следва да понасят неблагоприятни последици от своето добросъвестно поведение.
По отношение на шестия въпрос от кой момент и до кога следва да се ползва облекчението по чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ, при условие, че експертното решение на ТЕЛК е издадено на 05.08.2006 г., датата на инвалидизация е от 08.05.2005 г. и изтича на 01.08.2008 г. е от компетентността на ЦУ на НАП – София е препратен за изразяване на становище.
В отговор на седмия въпрос – от 01.01.2008 г. ще се освобождават ли от данък върху недвижими имоти, сградите притежаващи сертификат за енергийна ефективност категория А и Б, които са построени през 2006 г. или 2007 г., следва да имате предвид, че:
За да се ползват облекченията по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от ЗМДТ е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия:
1. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и
2. да са получили сертификат категория А, съответно Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност
От запитването става ясно, че сградите са въведени в експлоатация през 2006 г. или през 2007 г., т.е. не е изпълнено едното от условията посочени в чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от ЗМДТ – сградите да са въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г.
Предвид изложеното тези сгради не следва да се освобождават от данък върху недвижимите имоти.
По отношение на осмия въпрос от кои момент следва да се облага с данък върху недвижимите имоти един имот в случай, че е придобит с постановление за публична продан, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 384, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /отм., считано от 01.03.2008 г./ и чл. 496, ал. 2 от ГПК /нов, в сила от 01.03.2008 г./ от деня на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. По смисъла на тези разпоредби, ако длъжникът е бил собственик на отдадения на публична продан имот, собствеността на имота се прехвърля върху купувача от деня на постановлението за възлагане.
Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. По силата на чл. 13 от ЗМДТ данък се заплаща независимо дали недвижимият имот се използва или не.
По силата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Предвид гореизложеното, данък върху недвижимите имоти за конкретния пример посочен в запитването се дължи от м.юни 2007 г.
В отговор на деветия въпрос с какъв документ и от коя институция се удостоверява кражба на МПС, Ви уведомяваме, че:
Кражбата е инкриминирано деяние по чл. 194, ал.1 от Наказателния кодекс.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство.
Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора /чл. 212, ал. 1 от НПК/. Досъдебното производство се счита за образувано и със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.
Във връзка с прилагането на чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, при кражба на превозно средство, данъчно задълженото лице следва да представи прокурорско постановление или акт на разследващ орган /дознател – служител на МВР/.
В отговор на десетия въпрос – как следва да се декларира хладилен камион – като товарен или специален автомобил, изразяваме следното становище:
Видътнапревозното средство, което подлежинарегистрация за движение по пътната мрежа в страната, се определя от компетентния за това орган – съответният сектор на „КАТ-ПП“ и се вписва в свидетелството за регистрация на превозното средство.
В случай, че в свидетелството за регистрация на превозното средство в т. D /вид на превозното средство/ е отбелязано „специален автомобил“ същият следва да се декларира като специален автомобил. Според легалното определение на § 6, т. 12, б. „г“ от ДР на Закона за движението по пътищата „специални“ са автомобилите „с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели“. Тъй като ЗМДТ използва терминологичния апарат на ЗДвП, облагането на въпросния автомобил би следвало да се извърши в съответствие с чл. 55, ал. 8 ЗМДТ.
Когато в свидетелството за регистрация на превозното средство като вид на превозното средство е отбелязано „товарен автомобил“ /т. D/, а в т. D2 – „хладилник“, същият следва да се декларира като товарен автомобил и следователно данъкът следва да се определи като за товарен автомобил.
В отговор на единадесетия въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗМДТ, когато новият собственик е с постоянен адрес в община, в която има определен по-висок размер на данъка върху превозните средства, спрямо данъка, които е бил заплатен от предищния собственик, изразяваме следното становище:
Съгласночл. 58, ал. 3 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
Условието “ако предишният собственик го е платил за времето до края календарната година“ би следвало да се тълкува и прилага стриктно, и в смисъл, който не противоречи на други разпоредби в закона /напр. чл. 55 от ЗМДТ – „Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка ……/, т. е. новият собственик не заплаща данък, ако неговото данъчно задължение е еднакво или по-малко от платеното отстарият собственик.
Неоправдано е от фискална и от правна гледна точка новият собственик да не заплати данък,ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година и този данък е в по-малък размер. Подобно становище би противоречало на принципните положения относно определяне на данъка, регламентирани в чл. 55 от ЗМДТ. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ данъка върху превозните средства.
Данъкът върху превозните средства в различните общини може да има различен размер. В този смисъл считаме, че новия собственик дължи разликата в размера на данъка.