ОТНОСНО: Прилагане на ЗМДТ.
По отношение на първият въпрос как следва да бъде декларирано в декларация по чл. 14 от ЗМДТ закупено паркоместо, изразяваме следното становище:
По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ облагаеми с данък върху недвижимите имоти са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
Чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ обявява за данъчно задължени лица собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
От приложения към запитването нотариален акт е видно, че лицето придобива идеални части от урегулиран поземлен имот съответстващи на площта на паркоместото и право на реално ползване на същото. Той не придобива собственост върху паркоместото /което също така не представлява сграда/, а върху ид.ч. от поземления имот.
На основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 10, ал. 1 от с.з. задълженото лице следва да декларира поземления имот със съответните ид.ч. на собственост, а не паркоместото.
По отношение вторият въпрос – ще ползва ли облекчението по чл. 61м, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ лице, което е декларирало с декларация по чл. 61н от закона, че ще извършва с личен труд през цялата година повече от един вид дейност, включени в т. 1 – 36 на Приложение № 4, при условие, че същото декларира прекратяване на едната дейност през течение на годината, изразяваме следното становище:
Облекчения при облагане с патентен данък са посочени в чл. 61м, ал. 1 от ЗМДТ и могат да се ползват в посочената в закона поредност. Съгласно т. 2 на цитираната разпоредба, физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т. 1 – 36 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност.
Предвид тази разпоредба, лицето ще може да ползва облекчението по чл. 61м, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ при положение, че през цялата година ще извършва с личен труд повече от един вид патентна дейност.
От запитването е видно, че лицето декларира прекратяване на едната от дейностите през течение на годината, т.е. липсва едно от условията да ползва данъчно облекчение по чл. 61м, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, а именно не извършва през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност.
В отговор на третият въпрос – в коя община следва да бъде деклариран придобит лек автомобил от ЕТ – по адрес на управление или по постоянен адрес, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.
От запитването става ясно, че ЕТ придобива лек автомобил, т.е. предприятието по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ е собственик на същия.
Предприятия, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ са лицата по смисъла на Закона за счетоводството.
В чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството е посочено, че предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства.
По смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ „Търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки ….”
Предвид гореизложеното, на основание чл. 54, ал. 1 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, собственика следва да подаде декларация пред общината по седалище на ЕТ.
По отношение на четвъртия въпрос, дължи ли се данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ за имоти придобити по давност и при разпределение на обекти на член-кооператори в ЖСК, следва да имате предвид:
По силата на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. В ал. 2 на чл. 44 от ЗМДТ е посочено, че на облагане с данък в размер на данък дарение подлежат и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
По смисъла на чл. 77 на Закона за собствеността /ЗС/ правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Придобиването по давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, който съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС е 10 години – с непрекъснато владеене на недвижим имот и съгласно ал. 2 на същия член – 5 години, ако владеенето е добросъвестно.
По силата на чл. 587, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота /чл. 587, ал. 2 от ГПК/.
Постановеното от обстоятелствената проверка само констатира придобивната давност и възникването на правото на собственост на владелеца.
С констативния нотариален акт се признава правото на собственост, а не се придобива. С него се произвежда само правния извод на нотариуса, че лицето е собственик.
Предвид гореизложеното, при издаване на констативен нотариален акт данък при придобиване на имущества по дарение и възмезден начин не се дължи.
Особен способ за придобиване право на собственост върху недвижими имоти е участието в ЖСК. ЖСК се образува за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност /чл. 1 от Закона за жилищностроителните кооперации/.
Когато строежът е завършен и цената на имотите в сградата на ЖСК е определена, Управителният съвет е длъжен да свика съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК общо събрание на членовете на ЖСК. То следва въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 от закона да приеме окончателната цена на имотите и да определи припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. При ЖСК правото на собственост върху конкретен имот, заедно с идеалните част и от общите части на сградата, се придобиват от член-кооператора с издаването на нотариален акт (чл. 35, ал. 2 на ЗЖСК), като нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове въз основа на това решение на Общото събрание и след представяне на необходимите документи.
С разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК на имотите между членовете на ЖСК и снабдяването им с нотариален акт, ЖСК се прекратява. На нейно място възниква етажна собственост. И тъй като предходното право на собственост принадлежи на ЖСК като юридическо лице, с разпределението на жилищата между членовете и снабдяването им с нотариален акт правото на собственост преминава върху тях в съответен обем, т.е. е налице правоприемство. Производството по снабдяване с нотариални актове на член-кооператорите е едностранно, тъй като тяхното участие не е необходимо.
От приложения нотариален акт е видно, че нотариусът признава правото на собственост върху недвижим имот придобит чрез строителство на ЖСК.
Предвид трайно установената практика с аргумент, че член-кооператорите придобиват като резултат от участието им с лични средства и труд – жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност при издаване на нотариален акт на същите данък при придобиване на имущества по дарение и възмезден начин не се дължи.
В отговор на петия въпрос как следва да се декларира закупено празно дворно място с площ 400 кв.м. в част I на декларация по чл. 14 от ЗМДТ – като застроено или незастроено, при условие, че е изградена сграда с 63% степен на завършеност, Ви уведомяваме, че:
В съответствие с нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ е видно, че сградата е изградена до груб строеж. Легално определение на използваното в ЗУТ понятие „“груб строеж““ е дадено в § 5, т. 46 от ДР на закона. „“Груб строеж““ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.
Предвид гореизложеното в част I на декларация по чл. 14 от ЗМДТ следва да се посочи, колко кв.м. е застроената площ.
По отношение на шестия въпрос следва ли да се възстановят внесените в по-висок размер ДНИ и ТБО за 2001 г. и 2002 г., като се има предвид, че същите са платени през 2004 г. и как следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, изразяваме следното становище:
Надвнесеният данък се прихваща или възстановява по реда на ДОПК. На основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.
Искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
По силата на предложение първо и второ на чл. 114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
В чл. 107 на ДОПК е уредено установяването размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Компетентен орган за издаване на акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е служител на общината, администриращ местни данъци, определен със заповедта на кмета на общината по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, подчинен на ръководителя на звеното за местни приходи. Актът се издава както по искане на задълженото лице, така и по инициатива на администриращия орган, когато задължението /цялото или негова част/ не е платено в срок и не е установено с ревизионен акт /чл. 107, ал. 3 от ДОПК/.
Относно данъчните периоди, за които могат да бъдат установявани задължения с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, считаме, че е допустимо установяването и на задължения, за които е изтекъл срока на погасителната давност, ако не е изтекъл срока за образуване на производство за установяване на данъчни задължения, регламентиран в чл. 109, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Срокът не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения /чл. 109, ал. 2 от ДОПК/.
Този срок не е давностен, а преклузивен срок и с изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчни задължения. Този срок се прилага служебно, а не по искане или възражение на лицето.
При безспорно установена начална дата на изискуемост на вземането от страна на данъчния субект – 2004 г., а към момента на подаване на искането за прихващане или връщане – 2008 г. вземането не е погасено по давност, предвид разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, независимо, че вземането не е погасено по давност, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, надвнесените суми за ДНИ и ТБО не следва да бъдат възстановени, поради факта, че е препятствана възможността за определяне на задълженията за 2001 г. и 2002 г.
С оглед подпомагане на Вашата дейност при определяне на задължения по ЗМДТ и прилагане на ДОПК, приложено изпращаме Ви за сведение Указания с №№ 24-00-28/21.04.2007г. и 08-М-1/01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Приложение: Съгласно текста.