ОТНОСНО: Прилагане на ЗМДТ.
По отношение на първият въпрос следва ли на дружеството да бъдат определени задължения за ДНИ и ТБО за пет години назад, считано от 15.12.2008 г. при условие че дружеството на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК е признато за собственик на имота на основание давностно владение за периода 01.11.1996 г. – 15.12.2008 г. следва да имате предвид, че:
Въпроса по отношение на момента на придобиване на имота изисква изисква коментар относно прилагането на хипотезите на ЗС и ГПК, поради което излиза извън компетентността на НАП.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Срокът не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения /чл. 109, ал. 2 от ДОПК/.
По смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица за данъка върху недвижимите имоти са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти
Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ размера на задълженията се определя от месеца, следващ месеца на придобиване на правото на собственост.
Предвид гореизложеното при определяне на задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, следва да имате предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, както и нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
По отношение вторият въпрос – следва ли да се преустанови облагането с данък върху превозните средства и закриване на партидата за лек автомобил, за който собственика се е отказал от право на собственост на основание чл. 99 от ЗС и от кого следва да бъде поета данъчната тежест, изразяваме следното становище:
Чл. 99 и чл. 100 от ЗС уреждат едно специфично основание за прекратяване правото на собственост. Това е отказът от право на собственост. По смисъла на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. За движимите вещи то може да бъде изрично волеизявление или да се осъществи с конклудентни действия – с изхвърляне на веща, чрез изоставяне на владението.
Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства.
От запитването става ясно, че лицето с нотариално заверена декларация се е отказало от правото на собственост върху превозното средство, т.е. правото на собственост е прекратено.
Облагането с данък върху превозните средства следва да се прекрати от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната, т.е. от прекратяването на правото на собственост на основание чл. 60, ал. 9 от ЗМДТ, във връзка с чл. 53 от закона.
Данъчната тежест преминава върху собственика на превозното средство на основание чл. 53 от ЗМДТ
Не е от компетентността на НАП да изрази становище по отношение на въпроса върху кого преминава собствеността при отказ от право на собственост на основание чл. 99 от ЗС.
В отговор на третият въпрос – при обсебване на лек автомобил налице ли е основание за освобождаване от данък върху превозните средства на основание чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ, изразяваме следното становище:
Превозните средства, които са освободени от данък върху превозните средства са изброени в чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ:
1. държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;
2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;
3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;
4. лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.
Съгласно ал. 4 на същата правна норма е регламентирано, че за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване.
Чл. 60, ал. 5 на ЗМДТ предвижда, че за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган.
Предвид гореизложеното в ЗМДТ няма изричен текст, който да предвижда освобождаване, съответно възстановяване на данък върху превозните средства за обсебени превозни средства. Кражбата и обсебването са два различни състава на престъпление и са квалифицирани, като такива в различни раздели на глава пета „Престъпления против собствеността” на Наказателния кодекс. Кражбата, като състав на престъпление е регламентирана в раздел I „Кражба”, а обсебването в раздел III „Присвоявания”.
По отношение на четвъртия въпрос, в коя община следва да се подаде декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за придобито превозно средства, следва да имате предвид:
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.
Предвид гореизложеното, при условие, че седалището на ЕООД е в гр.Пловдив, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ декларацията следва да се подаде в Община Пловдив.
В отговор на петия въпрос при условие че в административно наказателните разпоредби на ЗМДТ няма предвидено наказание за повторно нарушение и определение на понятието „повторно”, наказващия орган, издаващ наказателното постановление следва ли при определяне размера на наказанието да има предвид повторността на нарушението и какъв да бъде критерия при определяне на повторността, Ви уведомяваме, че:
Административно наказателните разпоредби на ЗМДТ се явяват специални по отношение определяне състава на нарушението и размера на санкцията. Предвид, че законодателя не е предвидил налагане на по-висок размер на наказание с оглед повторността на нарушението, то наказващият орган не би могъл да постанови такъв, а следва да се съобрази с визираните размери в съответните норми.
„Повторно” е нарушението извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение /§1, т. 4 от ДР на АПК/.
Определянето на размера на санкцията е изцяло в компетентността на наказващият орган.
По отношение на шестия въпрос – върху отчетна стойност или данъчна оценка следва да бъдат определени задълженията за данък върху недвижими имоти, при условие, че фирма – собственик на недвижим имот е учредила вещно право на ползване за този имот на физическо лице, следва да имате предвид, че:
По смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците и лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване /вещноправните ползватели/, на облагаеми с данък недвижими имоти.
В качеството си на данъчно задължено лице носителят на ограниченото вещно право на ползване е задължен да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота в общината по местонахождението му в двумесечен срок от учредяването на правото /чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ/.
ЗМДТ не установява изрично начина на определяне на данъчната основа при облагане на недвижим имот, върху който е учредено вещно право на ползване, т.е. в хипотезата, в коятоданъчно задължено лице е вещноправния ползвател.
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Чл. 21 от ЗМДТ регламентира данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията. По смисъла на чл. 21, ал. 1 от закона, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е отчетната им стойност, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съгласно ал. 2 на същата правна норма, данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 2.
В ЗМДТ не е предвиден изричен текст, който да регламентира как се определя данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на гражданите, когато собственика е предприятие.
При това положение стриктното тълкуване на текста на чл. 20 от ЗМДТ може да ни доведе до извода, че данъчната оценка в случаите, в които върху недвижим имот е учредено вещно право на ползване в полза на гражданите, е данъчната оценка съгласно приложение № 2.
В отговор на седмия въпрос – как трябва да се определи размера на ДНИ за 2009 г. за недвижим имот собственост на предприятие, което е учредило вещно право на ползване върху имота на физическо лицеи има ли право това лице да ползва намаление на данъка за основно жилище, Ви уведомяваме, че:
Съгласно чл. 23 от ЗМДТ данъкът по чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 2 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
По силата на чл. 22от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,5 до 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Законовата разпоредба фиксира еднакви граници при данъка върху недвижимите имоти, без да диференцира данъчната ставка в зависимост от вида на имота, задължените лица /физически или юридически/, местоположението и др. Видът на имота – жилищен или нежилищен, неговото местоположение и другите предвидени в закона характеристики намират отражение в данъчната оценка на имота, съответно в отчетната му стойност, т.е. в данъчната основа, поради което диференцирането на ставката в зависимост от тези компоненти или задължените лица би довело до неравнопоставеност на субектите и до дерогиране на принципа на справедливост при данъчното облагане.
В чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 % намаление.
Легално определение на понятието „“основно жилище““ е дадено в §1, т. 2 от допълнителните разпоредби на закона. Такъв е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Очевидно законът свързва понятието за „“основно жилище““ с използването му от граждани, т.е. физически лица.
Данъчното облекчение за основно жилище се ползва от данъчно задълженото лице независимо дали то е собственик на имота или е носител на ограниченото вещно право на ползване.
По отношение на осмия въпрос – налице ли е право на ползване на 5% отстъпка за данък върху недвижимите имоти, когато в определения с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ срок, задълженото лице направи вноска по-голяма от точния размер на задължението с 5% отстъпка, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.
На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто /чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ/.
Не би било логично, лицата заплатили напр. задължението с 5% отстъпка в размер на 95 лв. да ползват отстъпката от 5 на сто при задължение за данък върху недвижимите имоти за цялата година – 100 лв., а тези, които са заплатили 98 лв. /при същите условия/ да не се възползват от предвидената в чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ отстъпка.
В отговор на деветия въпрос – когато частен съдебен изпълнител съгласно чл. 431, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 16, ал. 2 от ЗЧСИ изиска копие на декларация за деклариран недвижим имот или превозно средство следва ли да се предоставят копия на документите за собственост /нотариални актове, договори и др./ в случаите, когато са приложени към съответната декларация по ЗМДТ, Ви уведомяваме, че:
Предвид разпоредбите на чл. 431, ал. 3 от ГПК законодателят визира възможност за съдебния изпълнител да изисква копия и извлечения от документи от цитираните административни и съдебни служби, като в случая се има предвид документи, които се администрират от съответната служба и съхраняват от нея, съгласно изискванията на съответните нормативни актове. Предвид на това, приложените от задължените лица към декларациите подавани по реда на ЗМДТ частни или официални документи, без същите да са задължителни за прилагане и да бъдат неразделна част от декларацията, не се включват към горецитираните документи.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.
На основание чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При кражба и унищожаване на превозно средство, данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган, удостоверяващ съответното обстоятелство.
В аргумен на това е й липата на задължителен текст в ЗМДТ индивидуализиращ конкретни по вид документи, които следва да се прилагат към декларациите.
Следва да имате предвид й конкретното искане от ЧСИ, както й цитираните в него документи, които следва да бъдат представени.
В отговор на десетия въпрос – кой от собствениците на превозното средство следва да подаде искане за прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми по реда на чл. 129 от ДОПК при условие, че квитанцията за платен данък върху превозните средства от програмния продукт излиза на името на първия собственик, който е подал декларация по чл. 54 от ЗМДТ, в която е декларирано, че вторият собственик е лице с намалена работоспособност, изразяваме следното становище:
На основание чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
По силата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ от данък се освобождава лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.
Следва да имате в предвид, че в случаите, в които един лек автомобил принадлежи едновременно на няколко съсобственици /включително и когато той е съпружеска имуществена общност/ от данък върху превозните средства се освобождава само частта от ав“