Прилагане нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и осигурителното законодателство

ЗДДФЛ: чл. 29, чл. 31, чл. 55;
КСО: чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4; чл. 4, ал. 4; чл. 5, ал. 2; чл. 6, ал. 2, 8 и 9; чл. 127, ал. 1; чл. 157, ал. 6;
ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1, 2 и 5; чл. 2, ал. 3;

ОТНОСНО: Прилагане нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и осигурителното законодателство

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – П постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ………./05.02.2019 г., относно прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Излагате следната фактическа обстановка:
Вие като физическо лице без регистрация в търговския регистър и регистър Булстат извършвате дейност в областта на творчеството, изобразителното изкуство и графичния дизайн. Създавате изображения и авторски текстове. Част от тях преотстъпвате за ползване от американски компании, продаващи стоки и услуги чрез интернет. Те се възпроизвеждат от тях като щампи върху стоки /тениски, суитчъри и др./, а също и като оформление на корици и съдържание на печатни издания /тефтери, книги и др./. Преотстъпвайки произведенията си запазвате авторските си права над тях. Не вземате участие в процеса по възпроизвеждане, който изцяло се поема от американските компании. Нямате сключен трудов договор и граждански договор, налично е само споразумение за преотстъпване на правото за използване на произведението срещу възнаграждение.
Задавате въпросите:
1. Има ли основание за определяне на дейността ми по отстъпване на право на използване на произведенията ми като трудова дейност?
2. Как следва да се оформят задълженията към бюджета под формата на данъци и задължителни осигуровки?
3. Как следва да се определи дължимия данък върху дохода от тези авторски възнаграждения, какви са нормативно признатите разходи?
4. Сумите, които получавам под формата на авторски възнаграждения включват ли се в осигурителния доход?
5. Как се определят задълженията за задължително здравно осигуряване?
6. Имам ли други задължения към бюджета със задължителен характер?
7. Предвид така получените възнаграждения съществува ли задължение да се регистрирам в регистър Булстат като свободна професия?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
Относно втори и трети въпрос:
Полученото възнаграждение от Вас ще попадне в нормите за облагане на авторски възнаграждения при условие, че отговаря на определението, дадено в пар. 1, т. 8 от ДР на ЗКПО за „авторски и лицензионни възнаграждения“.
„Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството, науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено под какъвто и да начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание;
10. (нова – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) кадастрални карти и държавни топографски карти.
При условие, че възнагражденията попадат в обхвата на определението за „авторски и лицензионни възнаграждения“, при определянето на облагаемия доход придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от закона.
В случай, че изработваните от Вас текстове и изображения не попадат в така посочените определения и изрично посочвате, че преотстъпвайки изображенията и авторските текстове си запазвате авторските права над тях и в споразуменията, които сключвате се посочва преотстъпване на правото за използване на произведенията, получаваните от Вас възнаграждения ще попаднат в обхвата на чл. 31, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Раздел IV на ЗДДФЛ, чл. 31 урежда облагането на доходи от наем или от друго възмездно предоставяне на права или имущество. Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. По реда за облагане на доходите от наем се облагат и доходите, придобити по договори за франчайз и факторинг, както и по други договори за предоставяне за ползване на права.
Съгласно пар. 1, т. 10 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ във връзка с пар. 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, „Франчайз“ е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги.
Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 и доходите по чл. 31 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.
Физическото лице, придобило доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Когато платецът на дохода не е задължен за авансовото облагане на тези доходи, Вие ще попаднете в тази хипотеза, задължението за определяне и внасяне на данъка е на физическото лице, придобило дохода, което е длъжно да подава и декларация по образец за дължимите данъци по чл. 55 от ЗДДФЛ. Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължимите данъци.
При отнасяне на дохода за облагане в разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗДДФЛ, се дължи авансов данък върху разликата между облагаемия доход и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. Размерът на дължимият данък, се определя като разликата се умножи по данъчна ставка 10%.
За придобития доход през данъчната година се подава Годишна данъчна декларация /ГДД/, като срока е от 10.01 до 30.04 на годината следваща годината на придобиване на дохода. За доходите по чл. 29 от ЗДДФЛ се попълва приложение № 3 към ГДД, за доходите по чл. 31 се подава приложение № 4 към ГДД.
Относно шести въпрос:
Задълженията към бюджета са публични и частни и са уредени с нормите на ДОПК. Дали чрез осъществяваната от Вас дейност ще генерирате други задължения към бюджета извън дължимите данъци и осигурителни вноски, отговорът е извън компетентността на НАП.
Относно седми въпрос:
Регистрацията на лицата в регистър Булстат се извършва съгласно нормите на Закона за регистър Булстат. Национална агенция за приходите не е компетентна за изразяване на становище по съответния нормативен акт.
Относно първи, четвърти и пети въпрос /прилагане на осигурителното законодателство/:
За дейността си по създаване на изображения и авторски текстове, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.
Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и това са:
– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на горецитираната наредба (ОКд-5).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 2, ал. 3, изр. 1 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по техен избор.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Възнаграждения, получени срещу отстъпено право на ползване на произведения на науката, културата и изкуството (обекти на правна закрила по ЗАПСП, които се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ), възнаграждения от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, по договори за франчайз и факторинг и по други договори за предоставяне за ползване на права (които се облагат по реда на чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ), не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
С оглед гореизложеното, за Вас ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).
Обръщам Ви внимание, че ако не подлежите на осигуряване на някое от основанията посочени в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), включително като самоосигуряващо се лице упражняващо трудова дейност, то Вие ще дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от същия закон. Съгласно т. 1 от тази разпоредба лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Предвид изложеното, ако подлежите на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за доходите, декларирани в приложение № 3 (доходи по чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ) и в приложение № 4 (доходи по чл. 31, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ) към ГДД, следва да извършите годишно изравняване на осигурителния доход.
Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар