ЗДДФЛ: чл.12, ал. 1; чл. 26 и 28; чл. 50;
КСО: чл.4, ал. 3, т. 2; чл. 4, ал. 4; чл. 6, ал. 2, 8, 9 и 11; чл. 127, ал. 1; чл. 157, ал. 6;
ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1 и 2;
ОТНОСНО: Прилагане нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и осигурителното законодателство.
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П……., с вх. № ……../11.04.2019 г., Ви уведомявам за следното:
Посочвате, че сте собственик на Фотоволтаична електрическа централа като физическо лице и не сте регистриран ЕТ. Работите по трудов договор и получавате доход месечно под 3000 лв., включително доходът от централата. Дейността на електроцентралата е започнала през месец август 2018 г. Интересувате се за необходимостта, реда и начина на деклариране на получен от Вас доход от продажба на електроенергия, произведена от собствена Фотоволтаична електрическа централа.
С оглед действащото данъчно и осигурително законодателство и така описаната фактическа обстановка изразявам следното становище:
Относно прилагане на данъчното законодателство (ЗДДФЛ):
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ като облагаеми по този закон доходи са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 50, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица имат задължение да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от с.з.
Вие извършавате продажба на електроенергия, тази дейност е стопанска, извършва се редовно и с цел реализиране на печалба. Доходът реализиран от нея следва да се определи като доход от търговска дейност. Страна получател по сделките е Електроразпределително дружество – търговец, поради което като физическо лице следва да бъдете определена като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо че не сте регистрирана като едноличен търговец в Търговския регистър.
Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 – 15 на цитираната алинея сделки.
Предвид изложеното, дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец.
Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26 ал. 1-6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и се декларира в приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец” към годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ. За доходите от трудовото правоотношение следва да подадете и приложение № 1 „Доходи от трудови правоотношения”.
Срокът за подаване на ГДД е до 30.04 на годината следваща годината на придобиване на дохода. За реализираният от Вас доход през 2018 г. следва да подадете ГДД до 30.04.2019 г.
Годишната данъчна основа по чл. 28 от закона се определя като облагаемият доход по чл. 26 формиран по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчната година се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
За целите на облагането определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО. От изложеното следва, че лицата извършващи дейност като търговци следва да водят счетоводство спазвайки изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. По отношение отчитането на придобитите доходи е необходимо да имате предвид следното: На основание чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчно задължените по този закон лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Относно прилагане на осигурителното законодателство:
Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В редакцията на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО самоосигуряващи са следните лица:
т. 1 – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
т. 2 – лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
т. 4 – регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
С последното изменение и допълнение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в кръга на самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
На основание чл. 6, ал. 11 (предишна ал. 10 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (включително доходи от трудово правоотношение);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед гореизложеното, за Вас ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО). Следователно за 2018 г. за упражняваната дейност като физическо лице, извършващо стопанска дейност като търговец, без да имате регистрация като едноличен търговец в Търговския регистър, за Вас не възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, но за 2019 г., независимо че не сте регистрирана като ЕТ, попадате в кръга на задължително осигурените лица и подлежите на осигуряване по гореописания ред (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в редакцията до 31.12.2018 г. и след 01.01.2019 г.).