Относно: Прилагане нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ при начисляване на лихви по заем на чуждестранно физическо лице.
В Дирекция ОДОП … е постъпило Ваше запитване вх. № 96-00-286/29.11.2018 г., с което искате разяснение на нормите на ЗДДФЛ при начисляване на лихви на чуждестранно физическо лице, както и при изплащане на възнаграждение за наем на имот находящ се във Федерална Република Германия.
Описвате, че дружеството е получило заем от чуждестранно физическо лице местно на Федерална Република Германия. Съгласно договора за заем е определена лихва. Все още не е изплатена такава, а само начислена. Посочвате, че също така дружеството има и договор за наем на недвижим имот във Федерална Република Германия и ще изплаща наем на чуждестранно физическо лице собственик на имота, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия.
Задавате въпросите :
1. Следва ли да удържате данък по реда на чл. 37, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ върху начислената и неизплатена лихва на чуждестранното лице? Какъв е процента на данъка и следва ли да се прилага СИДДО?
2. В случай, че лихвата по заема е по–малка от пазарната лихва за страната ще се приложи ли чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО?
3. Наличието на недвижим имот нает от дружеството под наем в Германия представлява ли място на стопанска дейност?
4. При изплащане на наема следва ли да се прилага чл. 37 от ЗДДФЛ, къде се облага дохода от наем изплатен на физическото лице местно на Германия и собственик на имота?
С оглед на така описаната фактическа обстановка и действащите норми на материалните данъчни закони давам следното становище:
За физическото лице получател на доход от лихви, което не е местно за целите на данъчното облагане по смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ ще са налице условията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, който предвижда, че с окончателен данък се облага дохода от лихви от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, когато не са реализирани чрез определена база в страната.
Съгласно нормите на чл. 65, ал.1 данъка за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 от закона се удържа и внася от предприятието платец, в срок до края на месеца следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на данъчните закони, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В изпълнение на чл.10 на Закона за Националната агенция за приходите, право да изразява становища относно прилагане на СИДДО има Изпълнителния директор на същата агенция, чрез Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София.
С нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ са предвидени специални разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане.
Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. ЗКПО не дава собствена дефиниция на понятието „свързани лица“, а посредством § 1, т. 13 ДР от ЗКПО препраща към § 1, т. 3 ДР от ДОПК. Следва да се има предвид и § 1, т. 4 ДР от ДОПК, която разпоредба дава легална дефиниция за контрол по смисъла на § 1, т. 3 ДР от ДОПК.
С разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е регламентирано, че за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. Понятието „пазарна лихва„ е определено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
В конкретния случай българското юридическо лице е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и следва да прилага всички разпоредби на материалния данъчен закон. Следователно за целите на ЗКПО при финансови взаимоотношения между свързани лица следва да се определя пазарна лихва по смисъла на определението в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.