прилагане нормите на ЗДДФЛ /01.01.2010г/ за деклариране доходи от физическо лице.

Относно: прилагане нормите на ЗДДФЛ /01.01.2010г/ за деклариране доходи от физическо лице.
Постъпило е Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. … с вх.№…./22.06.2010г., в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Лице, български гражданин, пребиваващо в чужбина повече от 183 дни през годините 2003, 2004, 2005, е изпращало чрез система за бързи разплащания /WU/, средства на различни лица в България, в т.ч. и на роднини. Съгласно обяснения, дадени пред Вас от лицето, средствата са придобити чрез проституция и не са декларирани нито у нас, нито в чужбина.
Поставяте въпроси, свързани с процесните парични средства:представляват ли те доход и за кого – за изпращача или за получателите им у нас, респ.кой следва да ги декларира, съгласно действащото у нас към 2005 година данъчно законодателство.
Предвид непълната фактическа обстановка в запитването и с оглед действащата нормативна уредба към 2005 година изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
А/ Относно лицето, получател на средства от проституция.
Съгласно действащия през отчетната 2005 година Закон за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/, чл.5, ал.1, данъчно задължени по този закон са местните и чуждестранните физически лица.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, чл.8, ал.1 от ЗОДФЛ, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в България, чл.8, ал.3 от ЗОДФЛ.
По отношение преценката дали лицето има качество на местно лице на Република България следва да изясните наличието на хипотезите, предвидени в разпоредбите на чл.6, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗОДФЛ (отм.), а именно дали:
– лицето е имало постоянно местоживеене в България. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ, “постоянно местоживеене“ за целите на закона е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там.
– лицето е пребивавало в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период.
Следва да имате предвид, че съгласно действащата към 2005 година нормативна уредба, горните критерии са независими един от друг, поради което, наличието на единият от тях е достатъчно основание да се приеме, че лицето е местно за целите на закона.
Ако предвид тези обстоятелства едно лице не може да се определи като местно, то на основание чл.7 от ЗОДФЛ се счита за чуждестранно.
Съгласно изложеното в запитването, касае се за парични средства, придобивани през периода 2003г – 2005г, от източник в чужбина, които не са декларирани нито у нас, нито в чужбина.
1. Хипотеза: местно лице с недекларирани парични средства от източник в чужбина.
В отменения ЗОДФЛ не се съдържа легална дефиниция на понятието доход. Видовете доходи, които подлежат на облагане са дефинирани в чл.10 от ЗОДФЛ, без законът да изброява детайлно всички източници на доходи. От друга страна, в чл.12 от ЗОДФЛ, са регламентирани доходите, които не подлежат на данъчно облагане и са освободени от облагане, както и какво не се зачита за доход.
Но независимо от горното законодателят изрично е посочил в чл.10, т.18 от ЗОДФЛ общия принцип, според който подлежат на облагане„други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон”.
В потвърждение на горното е и разпоредбата на чл.26, т.7 от ЗОДФЛ, която урежда, че данъчната основа за съответния отчетен период е брутната сума на получените доходи от случайни сделки и от всички други източници, които не са изрично посочени в чл.12 от отменения закон.
В конкретния случай се касае за доходи придобити от упражняване на дейност проституция.
Видно от запитването Ви, лицето извършвало услугите възмездно, т.е. този вид дейност е извършвана срещу заплащане, срещу получаване на някакво възнаграждение – доход.
От всичко изразено до тук следва, че в хипотезата на местно лице, придобило финансови средства от източник в чужбина за проституция, същите имат характера на доход за лицето и подлежат на деклариране по реда на ЗОДФЛ. Този вид доходи не са посочени сред необлагаемите доходи, както и сред полученото, коетоне се разглежда като доход по см. на чл.12 от закона.
2. Хипотеза: чуждестранно лице с недекларирани парични средства от източник в чужбина.
В тази хипотеза, предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДФЛ, за чуждестранното лице не възникват никакви задължения по реда на нашето законодателство. Лицето подлежи на облагане изцяло съобразно действащото законодателство на страната, за която то се явява местно лице.
Б/ Относно лицата получатели на средствата чрез системата за бързи разплащания Western Union /WU/.
В случай, че получените от лицата суми представляват овъзмездяване на извършени от тях действия в полза на лицето-изпращач, то тези средства могат да имат характера на доход за получателите, ако не са сред изрично посочените необлагаеми доходи на чл.12 от ЗОДФЛ. В тази хипотеза, средствата ще подлежат на деклариране и облагане по реда на действащия закон за облагане доходите на физическите лица през периода на получаване на средствата. Облагането като вид и ред ще бъде съобразно характера на дейността, за която са заплатени процесните средства.
В случай, че това са суми, които имат характера на възстановяване на заемни средства или на дарени средства, същите нямат характера на доходи за получателите и не подлежат на деклариране и облагане по реда на ЗОДФЛ/отм./.
За доказване на получено дарение,чл.225, ал.2 от закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ изисква наличие на писмен договор, с нотариално заверени подписи или чрез предаване. ЗОДФЛ има изрична разпоредба относно доказване дарението на парични средства в чл.28, ал.4: дарение на парични средства се счита за извършено чрез получаване на дарителско свидетелство, на документ за банков превод или други удостоверяващи документи от датата, на която средствата са получени от надарения.
В случай, че не са изпълнени горните изисквания, получените парични средства имат характера на безвъзмездно придобити средства.
Ако лицата са надарени или безвъзмездно са получавали средства, за тях възникват задължения по реда на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Съгласно чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и безвъзмездно придобитите имущества с данък в размер на данък дарение.
По общо правило данъкът се заплаща от приобретателят на имуществото – надарения. Страните обаче могат да уговорят, че данъкът се дължи от двете страни, които отговарят солидарно. Солидарността е установена от закона и няма значение дали страните са я уговорили или не. Също така страните могат да уговорят, че данъкът се дължи от прехвърлителя, като в този случай другата страна е поръчител.
Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Ако страни по сделката са роднини по права линия или съпрузи, данък не се дължи.
Качеството на лицето, което придобива имуществото, има значение за освобождаване от данъчно облагане.
Освободени от облагане са случаите, при които имуществото се придобива от:
– български граждани, които се лекуват чрез дарението, и хора с увреждания, когато дарението представлява технически помощни средства;
– лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани, за които даренията са направени с хуманитарна цел;
Данъкът се заплаща в двумесечен срок от получаването на имуществото в общината по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest