прилагане разпоредбата на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

2_1216/17.09.2013г.
ЗКПО – чл.189б, ал.2, т.5;
ЗКПО – чл.189б, ал.2, т.6;
Регламент /ЕО/ №1857/2006г
ДОПК – чл.37, ал.1;
ОТНОСНО: прилагане разпоредбата на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Във връзка с възложена проверка на ЕТ „……………..”за установяване на факти и обстоятелства, относно изпълнение на условията за преотстъпване на данък доход по годишна данъчна декларация за 2012 година е установено следното:
Общите условия за преотстъпване на данък дохода по глава двадесет и втора от ЗКПО са изпълнени. Подлежащият на преотстъпване данък е в размер на ……..лв. и е инвестиран в закупуване на нова земеделска техника, за което лицето представя първични счетоводни документи. Придобитата земеделска техника е подробно описана по видове, марка, модел, единична стойност и количество /бройки/. Видно от приложените копия на фактури, с един документ са придобити два броя тороразпръскващи машини от един и същ модел.
Във връзка с описаните факти и обстоятелства, поставяте следните въпроси:
– Земеделският производител притежава сеялки /отразени в САПл и ДАПл / и закупува две нови. Попадат ли последните в категорията на заместващи активи по смисъла на чл.189б, ал.2, т.5 от ЗКПО.
– Изпълнени ли са условията за инвестиране на преотстъпения данък предвид обстоятелството, че едноличният търговец придобива с него два броя идентични тороразпръскващи машини по една фактурите.
Относно ограничителното условие начл.189б, ал.2, т.5 от ЗКПО:
Разпоредбата на чл.189б, ал.2, т.5 от ЗКПО изисква от лицата, ползващи тази преференция, да инвестират в нови активи /сгради и земеделска техника/, обслужващи производството на непреработена растителна и животинска продукция, които да не заместват съществуващи активи.
Смисълът на тази норма произтича от обстоятелството, че държавната помощ по реда на чл.189б от ЗКПО попада в обхвата на една от видовете помощ по чл. 4 от Глава втора от Регламент /ЕО/ №1857/2006г–„инвестиции в земеделски стопанства”, която е в съответствие с насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007-2013г.
Целта на този вид държавна помощ е да стимулира селскостопанските производители да обновяват стопанствата си с нови сгради и техника, да внедряват нови технологии, така че увеличавайки и усъвършенствайки своите производствени мощности те да бъдат по-рентабилни, по-малко трудоемки и по-конкурентноспособни. Именно поради това, съгласно т.5 на чл.189б, ал. 2, тези активи не трябва да заместват вече съществуващи такива.
С оглед липсата на легална дефиниция на понятието „заместващи активи“, както и предвид обстоятелството, че държавната помощ по чл.189б от ЗКПО е предоставена в съответствие с изискванията на Насоките на Общността за държавна помощ за селскостопанския и горския сектор 2007 – 2013 г. и на Регламент (ЕО) 1857/2006 г., което е посочено в т. 44 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.),
дефиницията за „заместваща инвестиция”, дадена в чл. 2, т. 17 от Регламента, е приложима за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 5 от закона. В тази посока е и Указание на Изпълнителния директор на НАП, изх.№ 91-00-242 от 24.11.2011 година.
В Регламент (ЕО) 1857 на Комисията от 15.12.2006 г., в чл. 2, т. 17, е посочено, че „заместваща инвестиция” означава инвестиция, с която съществуваща сграда или машина или части от нея само се заменя с нова, съвременна сграда или машина без увеличение на производствения капацитет с минимум 25 % или без фундаментална промяна на характера на производството или на използваната технология.
С оглед на цитираното определение, в конкретния случай, е необходимо да се изследват два основни критерия:
– налице ли е замяна на старата техника с нова и
– налице ли е увеличение на производствения капацитет на предприятието сминимум 25 % за проверявания отчетен период или фундаментална промяна в характера на неговото производство или използваната технология в резултат на новата инвестиция.
Показателят „производствен капацитет“ не се отъждествява с броя на машините и съоръженията в една фирма. Под производствен капацитет, в сферата на производството, обичайно се разбира максимално възможното количество и качество на изделията, които може да произведе една производствена система /предприятие/. Най-често производственият капацитет на предприятието се определя в натурални измерители на произведена продукция като се вземат предвид:
– мощностите в началото на годината;
– увеличаване на мощностите през годината общо, с оглед на организационно технически приоритети, технологично обновление, изменение на номенклатурата–асортимента и качеството на продукцията, с намаляване трудоемкостта на произвежданите изделия;
– намалението на мощностите през годината общо, в т. ч.от изхабяване, бракуване, продажба на дълготрайните материални активи и др.,с оглед изменение на номенклатурата, асортимента и качеството на продукцията, свързано с увеличаване трудоемкостта на изделията.
– мощностите в края на годината.
При анализа на показателя „производствен капацитет“ е добре да се съблюдават някоихарактеристики на производството като например:
– продукцията да бъде максималното възможно количество, измерено и представено като натурални единици;
– продукцията, която се сравнява да е от определена номенклатура, асортимент и качество, т.е. да е еднородна;
– капацитетът и мощностите на предприятието да се измерватза определен период от време,най-много за 1 година.
Примногономенклатурно производство, капацитетът може да се определи като сепреведе към един основен и най-характерен вид продукция.
Нормата на чл.37, ал.1 от ДОПК дава възможност да се съберат служебно или по инициатива на лицето относими доказателства като писмени обяснения, справки, финансови разчети, технически паспорти на машините /стари и нови/, производствена програма и инвестиционна стратегия на предприятието и др., и на база на тяхното анализиране да се установи изпълнено ли е изискването на чл.189б, ал.2, т.5 от ЗКПО.
Независимо от изложеното по-горе, в правомощията на органът по приходите е, предвид разпоредбата на чл.4 от ДОПКза независимост и самостоятелност на данъчно-осигурителното производство, да избере най-удачната методика за определяне процента на нарастването на производствения капацитет на проверяваното лице за отчетния период, изхождайки от спецификата на неговата дейност.
Относно ограничителното условие на чл.189б, ал.2, т.6 от ЗКПО:
Ограничението по чл.189б, ал. 2, т. 6 от ЗКПО постановява, че за активите, в които инвестира преотстъпения данък доход /нови сгради и нова земеделска техника/, земеделският производител не следва да е получател /бенефициент/ на някоя от видовете финансова помощ, изброени от б.“а“ до б. „г“ на същата точка.
Целта на поставеното ограничение е да се избегне двойно публично финансиране за едни и същи приемливи разходи, в случая това саактивите по чл.189б, ал. 2, т.1 от закона.
Пример:Ако с преотстъпеният данък доход е придобит актив, например тороразпръскваща машина, без ограничение в бройката, то за същия актив земеделският производител не трябва да е получил помощ по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ – б.в“ на точка 6. Например по ПРСР, конкретно по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“ се предоставя оперативна помощ и за земеделска техника и сгради. Условията за предоставяне на финансова помощ по тази мярка от ПРСР са уредени в нарочно издадена за целта Наредба № 8 от 03.04.2008 г. от министъра на земеделието и храните (обн. ДВ, бр. 41 от 22.04.2008 г., посл. изм. и доп. бр. 18 от 01.03.2011 г.).
С цел възпрепятстване на възможността за ползване и на преотстъпване по чл. 189б ЗКПО и на финансиране по ПРСР, в чл. 7 от Наредбата се съдържа идентична на сега въведената забрана в ЗКПО като “финансова помощ не се предоставя по реда на тази наредба, при условие че за същата инвестиция кандидатът е получил публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз”.
По-всеобхватна е формулировката на чл.189б, ал.2, т.6, б.“г“ от закона, тъй като не визира конкретна мярка. Налице е обхващане на всяка една публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, при която земеделският производител може да получи двойно финансово подпомаганеза едни и същи инвестиции, които се явяват приемливи разходи по конкретна програма/помощ.
За коректното прилагане и установяване на това изискване на чл.189б, следва да се изследва самостоятелно всяка една помощ, получена от лицето, като за целта е необходимо да се изисква надлежна аналитична отчетност от страна на земеделския производител, чрез която да се проследи и установи, че за един и същ актив не е ползвано двойно публично финансиране.

Оценете статията

Вашият коментар