2_1228/19.09.2013г.
ЗКПО – чл.204, т.2, б.“б“;
ЗКПО – чл.209, ал.1, т.2;
ДОПК – чл.87, ал.6;
ДОПК – чл.127, ал.2;
ДОПК – чл.162, ал.2, т.1;
ДОПК – чл.209, ал.2, т.1;
ОТНОСНО: правото на прилагане на чл.209, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ при наличие на обжалван Акт за данъчни задължения на ниво съдебна инстанция.
Дружество „…………“ ООД планира да включи като елемент на социалната си политика предоставяне на ваучери за храна на персонала.
Юридическото лице има определени данъчни задължения с ревизионен акт, който обжалва пред съдебна инстанция.
При издаване на удостоверение за липса на данъчно осигурителни задължения, на основание чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вменените с описания акт задължения не фигурират в документа.
Във връзка с горното, поставяте въпросиотносно следното:
1.Акт за данъчни задължения, който се обжалва пред съда, представлява ли подлежащо на принудително изпълнение публично задължение.
2.При така изложените факти, може ли да се счита, че са изпълнени изискванията на чл.209, ал.1, т.2 от ЗКПО и да се възползвате от преференцията да не облагате с данък върху разходите социалните разходи по чл.204 от закона, извършени под формата на ваучери за храна, предоставени на всяко наето лице в размер до 60 лв. месечно.
Във връзка с изложените обстоятелства и предвид действащото към настоящия момент данъчно осигурително законодателство, изказвам следното становище:
Разпоредбата на чл.209, ал.1 от ЗКПО дава възможност на данъчно задължените лица /ДЗЛ/ да не облагат с данък върху разходите, извършените от тях социални разходи по чл.204, т.2, б.“б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията от т.1 до т.3 на същата алинея.
Текстът на чл.209, ал.1, т.2 от ЗКПО поставя като изискване, ДЗЛ да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите.
Необходимо е да изясним кои задължения са:
– публични и
– подлежат на принудително изпълнение.
Обхватът на публичните задължения/вземания е регламентиран с чл.162, ал.2 от ДОПК.
Разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК определя, че задълженията за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета представляват публични държавни вземания за бюджета.
Съгласно чл.127, ал.2 от ДОПК след изтичане на 14-дневния доброволен срок за плащане, считано от връчването на ревизионен акт, той подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.
Предвид чл.209, ал.2, т.1 и във връзка с чл.127, ал.2 от ДОПК, принудително изпълнение се предприема въз основа на „ревизионен акт, независимо дали е обжалван“.
Видно от изложената в запитването информация и предвид коментираните дотук разпоредби, определените Ви данъчни задължения с ревизионен акт, обжалван от Вас пред съдебна инстанция, притежават характеристиката на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на ДОПК.
Разпоредбата на чл.87, ал.6 от ДОПК указва какво следва да бъде съдържанието на удостоверението за наличие или липса на задължения. За целите на материалния закон неотразяването на установени с ревизионен акт публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение в удостоверението, не променя тяхното съдържание и характеристика и няма отношение към изискването на чл.209, ал.1, т.2 от ЗКПО.
Предвид посочените нормативни основания и изложената фактическа обстановка, считам, че независимо от изпълнението на останалите условия, дружеството не следва да се ползва от предоставената от закона преференция за необлагане с данък върху разходите на социалните разходи по чл.204, т.2, б. „б“ от ЗКПО, предоставени по реда на чл.209, ал.1 от същия закон.
‘