Прилагане разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Изх. № 24-35-19
Дата:29.07.2016 год.
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а“;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
ДР на ЗЗО, § 1, т. 18;
ЗДДФЛ, чл. 16, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 30.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Във връзка със заведено вна Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП) писмо с вх. № ……………, препратено ни по компетентност от Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –Бургас, Ви уведомявам:
В писменото запитване е изложена следната фактическа обстановка:
В приложение 3 на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2015 г. са декларирани доходи от договори за работа без трудово правоотношение, съгласно приложени служебни бележки.
1.В служебна бележка е посочен доход в размер на 930 лв., от които:
-270 лв. доход за м .12.2014 г., и
-660 лв. доход за периода месец 01.2015 г. – месец 12.2015 г., общо 12 месеца по 55 лв. на месец.
2.В друга служебна бележка е посочен доход в размер на 3891,84 лв. за периода месец 02.2014 г. – месец 01.2016 г., общо 24 месеца по 162,16 лв. на месец, като сумата е предплатена авансово през месец 12.2015 г.
Получените през 2015 г. възнаграждения са за труд, положен през 2014 г. и 2015 г.
За периода месец 01.2014 г. – месец 12.2015 г. статутът на лицето е следният:
1.За времето 02.01.2014 г. – 01.02.2014 г. получава обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ. За този период е подадена Декларация обр. 7.
2.За времето 02.02.2014 г. – 01.12.2014 г. е регистрирано в Бюро по труда като безработно лице с право на обезщетение за безработица.
3.За времето 02.12.2014 г. – 31.12.2015 г. въз основа на подадена Декларация 7 се осигурява по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Във връзка с изложеното поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се разпредели облагаемият доход, посочен в Приложение 3 от ГДД в Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход?
2. Защо на лицата, осигурени по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за 2015 г. и получили доходи за работа без трудови правоотношения през 2015 г., при попълването но Част I от Приложение 3 „Формиране на облагаемия доход и на годишната данъчна основа“ се отказва приспадане на авансово внесените здравноосигурителни вноски, както и на тези за довнасяне вследствие годишното изравняване, въз основа на данните, декларирани в Справката за окончателния размер на осигурителния доход?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с относимото законодателство, изразявам следното становище:
1.По първия въпрос:
Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. За разлика от задълженията за държавното обществено осигуряване, задължението за здравно осигуряване на лицата възниква въз основа на гражданството и не се основава на полагането на трудова дейност.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40 от същия закон.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗЗО за лицата, които работят без трудово правоотношение и не подлежат на осигуряване на друго основание по закона, здравноосигурителни вноски се внасят, ако полученото възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Когато работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО, получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Възложителите на работата в тези случаи не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнаграждения.
Работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО и получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи по ЗДДФЛ, които през календарния месец не се осигуряват на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, поради което задължителното им здравното осигуряване следва да се провежда на основаниечл. 40, ал. 5 от същия закон. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на ЗЗО.
На основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание, и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация. Тя се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Лицата, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 7, съгласно приложение № 7 за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание (чл. 2, ал. 6 от същата наредба). Декларацията се подава лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5,т. 1 от ЗЗО.
Лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, са включени в кръга на лицата, които извършват годишно изравняване на осигурителния доход. Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни здравноосигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в годишната данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Самоосигуряващите се лица по ЗЗО са по-широк от този по КСО. В § 1 т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на същия закон. Това е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.
Видно от цитираната разпоредба в кръга на самоосигуряващите се по ЗЗО лица влизат:
– лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО;
– лицата в неплатен отпуск по тяхно желание (например в случаите по чл. 160, ал. 1, чл. 170, ал. 2, чл. 171 от Кодекса на труда), които не подлежат на осигуряване на друго основание по Закона за здравното осигуряване
– морските лица
– лица по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – които не подлежат на осигуряване на друго основание по закона и други.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които са самоосигуряващи се по смисъла на ЗЗО, работещи или работили без трудово правоотношение с възнаграждение за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи по ЗДДФЛ, имат задължение да „извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация“ за съответната година. Основанието за здравно осигуряване на тези лица не възниква въз основа наизвършвана от тях трудова дейност, поради което не може да бъде обвързано и отнасяно към периоди на полагане на такава дейност.
От изложеното в запитването е видно, че Вие нямате качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. През цялата 2015 г. сте подлежала на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като през същата година сте получила доходи за работа без трудово правоотношение, подлежащи на данъчно облагане. За този период следва да определяте окончателен размер на месечния осигурителен доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г.
От разпоредбата на чл. 40, ал. 5 е видно, че няма изрична препратка (аналогична на препратката в чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО) към реда по чл. 6, ал. 9 от КСО. Редът за определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход, регламентиран в чл. 6, ал. 9 от КСО, се отнася само за самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО.
На основание изложеното, в конкретния случай Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход се попълва, като на ред 13 на колона 5.6 от таблицата се вписва целият облагаем доход, получен от възнаграждения за работа без трудово правоотношение, деклариран в Приложение 3 „Доходи от друга стопанска дейност”, част I, ред 4, деклариран с код 307 в колона 8 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г.
2.По втория въпрос:
На основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя като придобитият доход се намалява с фиксиран процент разходи за дейността. За доходите по извънтрудови правоотношения разходите за дейността са в размер на 25 на сто.
Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща до 31.12.2015г., годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност се определя като облагаемият доход, придобит през данъчната година и формиран по реда на чл. 29, се намалява с:
– вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се:
– с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО.
Предвид цитираната разпоредба, при определянето на годишната данъчна основа по чл. 30 от ЗДДФЛ за доходите от друга стопанска дейност, придобити от физическите лица през 2015 г., не е регламентирана изрична законова възможност за приспадане на вноските по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Поради това вноските по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не могат да се приспадат при формирането на годишната данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност, подлежащи на деклариране в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г.
Следва да имате предвид, че новата редакция на чл. 30 от ЗДДФЛ, която е в сила от 01.01.2016 г., дава възможност при изчисляването на годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност да се приспадат и вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. Цитираната разпоредба обаче може да бъде приложена за доходи, придобити след 01.01.2016 г.
ЗАМЕСТНИК
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар