прилагане разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

3_1013/05.04.2013 г.
ЗМДТ, чл. 54, ал. 1
ЗМДТ, чл. 54, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 54, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 59, ал. 1;
ЗМДТ ,чл. 60, ал. 9.
Относно: прилагане разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Според изложеното в запитването собственик на лек автомобил марка „Пежо”, модел 306 е декларирал собствеността на автомобила с данъчна декларация на 27.01.2010 г. Автомобилът е с дизелов двигател и е произведен през 1999 г. Впоследствие лицето представя удостоверение от „Б” ООД, че автомобилът фабрично е оборудван с катализатор.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1.Може ли да се счита, че автомобилът е снабден с действащо катализаторно устройство по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ?
2.В случай, че документът е представен след подаване на данъчната декларация, от кога следва да бъде изчислено намалението?
3.Коя институция удостоверява, че катализаторните устройства са действащи?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), изразяваме следното становище:
В разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено съществено облекчение от 50 % при данъка за превозни средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащо катализаторно устройство.
За прилагане на преференцията е необходимо на първо място да е подадена декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил или друго превозно средство, в която да е отбелязано наличието на изискваните от закона характеристики. Съгласно чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1 от същата норма.
Следва да се отбележи, че от приложената декларация не става ясно дали лицето е декларирало наличие или липса на действащо катализаторно устройство.
В запитването е посочено, че след подаване на декларацията по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е представено удостоверение, издадено от „Б” ООД, в качеството му на оторизиран сервиз на „Пежо” за регион В, в което е посочено, че автомобилът фабрично е оборудван с катализатор. По своята правна същност представеното удостоверение представлява частен свидетелстващ документ, който обаче не удостоверява две съществени обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на данъка, а именно:
– дали към момента на подаване на декларацията по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ автомобилът марка „Пежо”, модел 306, с регИзх. № …….е притежавал катализаторно устройство и
– в случай, че е притежавал такова, то в техническа изправност ли е и действащо ли е?
В тази връзка следва да се има предвид, че данъчното облекчение по чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ се отнася до всички категории превозни средства, с изключение на изброените вчл. 59, ал. 2 ЗМДТ, тъй като за тях е предвидена специална разпоредба. Наличието на катализаторно устройство се удостоверява с документ /паспорт на автомобила/, издаден от завода – производител или с удостоверение /справка/ от представителството на производителя в България /по марка, модел и № на рамата/, а действащо катализаторно устройство се установява само с изпитвания и анализи, извършвани от оторизирани организации. За организациите, които имат акредитация да извършват изпитвания и анализ, в резултат на който може да се даде заключение за наличието на „действащо катализаторно устройство”, ЦУ на НАП е отправила запитване към Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. Същата е изразила становище с писмо с Изх. № 21-88/ФП от 09.06.2011 г., копие от което прилагаме към настоящото писмо.
Предвид гореизложеното считаме, че в случая обстоятелството, че автомобилътмарка „Пежо”, модел 306, с регИзх. № …….. е притежавал към 27.01.2010 г. (датата на подаване на декларацията по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ) и/или притежава към момента действащо катализаторно устройство не е изяснено и доказано, с оглед на приложените документи към запитването.
В чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ е регламентирана възможност, а не задължение за служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. Наличието на действащо катализаторно устройство е именно такова обстоятелство, имащо значение за данъчното облагане, което може да бъде установено след преглед и анализ на технически компетентни лица. Преценката в кои конкретно случаи да се изисква документ е на администриращия служител, като задължително се отчитат възможностите и разходите за снабдяване с документа. Негова е и преценката какви допълнителни доказателства следва да се съберат с цел изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на размера на данъка върху превозните средства.
В настоящия случай тежестта на доказване на обстоятелството притежава ли превозното средство действащо катализаторно устройство е изцяло на неговия собственик, с оглед на което задълженото лице следва да представи необходимите документи, доказващи това обстоятелство.
По отношение на въпроса, от кога следва да бъде изчислено намалението, при положение, че лицето представи документ, удостоверяващ наличие на действащо катализаторно устройство на автомобила след подаване на данъчната декларация, считаме, че в настоящия случай облекчението може да се ползва от началото на месеца, следващ месеца, през който документът е представен (чл. 60, ал. 9 от ЗМДТ), за в бъдеще, т.е. облекчението не може да бъде ползвано за минали периоди. Това е така, защото обстоятелството налице ли е действащо катализаторно устройство на МПС може да се установи само към настоящия момент. На практика не съществува технически метод, който да констатира катализаторното устройство, с което е снабдено превозното средство, било ли е в техническа изправност към момента на придобиване на автомобила, респективно към момента на подаване на декларацията по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ -м. 10.2009 г. Освен това в качеството си на частен документ удостоверението има достоверна дата при условията на чл. 181, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Оценете статията

Вашият коментар