2810/11.12.2009
Чл.40, ал.1, т.4 ЗДДС
Относно: Прилагане разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС.
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Териториална дирекция на НАП гр.Р с вх. №год., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.В с писмо вх. №год., изразявам принципно становище, съобразено с действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
В запитването сте описали, че ОД на МВР, сектор „ИП” извършва проверки по преписка, свързана с регистрация на леки автомобили като товарни. В хода на проверките е установено, че въз основа на протоколи за преустройство на леки автомобили, издадени отспециализираните дружества „Т” АД гр.С и „ТИ” АД гр.Ш, „Пътна полиция” на основание Наредба 1-45/2000г. регистрира тези моторни превозни средства като товарни автомобили. Установено е също, че регистрираните товарни автомобили се използват за лични нужди на водача, а специалното трайно оборудване, което ги определя като товарни е демонтирано.
С оглед изложената фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:
1. Има ли в данъчното законодателство определение за лек и товарен автомобил и кои са особеностите на двата вида превозни средства;
2. Ако изложените в запитването факти са документирани с констативен протокол и обяснения от лицето, има ли основание за извършване на данъчна проверка или ревизия на юридическото лице, собственик или платец по договор за финансов лизинг на автомобила;
3. Възникват ли основания за корекция на ползвания данъчен кредит, съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС в описаните случаи.
Според §1, т.18 от ДР на ЗДДС „лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. За целите на ЗДДС не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрирано по закона лице.
Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС регламентира, че право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 от с.з., когато е придобит, внесен или нает лек автомобил. Аналогична разпоредба съществува и по отношение на стоки и/или услуги, свързани с поддръжка, ремонт, подобрение или експлоатация на лекия автомобил /чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС/.
Посочените ограничения по отношение правото на приспадане на данъчен кредит не се прилагат, когато регистрираното лице използва лекия автомобил единствено за извършване на транспортни и охранителни услуги, на таксиметрови превози или за отдаване под наем, на куриерски услуги или за подготовка на водачи на моторни превозни средства. Основание за възникване на данъчен кредит в тези случаи е разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС.
Въпреки, че в ЗДДС липсва легално определение на понятието „транспортна услуга”, вчл.367 от Търговския закон е регламентирано, че с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Аналогични са и разпоредбите на чл.35 и чл.49 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, регламентиращи договора за превоз на пътници и договора за превоз на товари.
Съгласно ЗАП обществен превоз на пътници на територията на Република България може да се извършва оттърговци – физически или юридически лица, които притежават лицензия за извършване на обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация, в случаите на извършване на таксиметров превоз на пътници, както и други документи, които се изискват от този закон и Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от Министерството на транспорта.
Дейност по превоз на товари, по смисъла на ЗАП може да извършва физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което превозва стоки срещу заплащане със собствени или наети превозни средства. За удостоверяване на условията на договора за превоз на товари според чл.50 от ЗАП се съставя товарителница, съдържаща визираните в чл.53 от ЗАП данни, както и пътен лист по образец /приложение № 14 към Наредба № 33 от 03.11.1999 год./.
Предвид посочените разпоредби на ЗАП, за целите на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС можем да приемем, че „транспортна услуга” е услугата по превоз на стоки или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение,дължимо от получателя на услугата. Единствено когато юридическо лице или ЕТ извършва срещу заплащане транспортна услуга, ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за покупката или наема на лекия или лекотоварния автомобил, както и за стоките и услугите, свързани с поддръжката и експлоатацията на превозното средство.
Следва да имате предвид, че нормата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС изключва възможността да се приспада данъчен кредит, когато е придобит, внесен или нает лек автомобил /по смисъла на §1, т.18 от ДР на закона/, в случаите, при които юридическото лице или ЕТ използва автомобила за дейности, различни от посочените в чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС.
От друга страна на основание §1, т.18, изр. второ от ДР на ЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит за закупенлек автомобил ще възникне, когато при придобиването, в автомобила има трайно вградено допълнително техническо оборудване. Считаме, че посочената разпоредба въвежда като задължително изискване допълнителното оборудване да е трайно прикрепено към автомобила, да е функционално предназначено за извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и без това оборудване да е невъзможно лицето да осъществява независимата си икономическа дейност. Също така, нормата на § 6, т.12, б.”г” от ДР на Закона за движение по пътищата определя като „специални автомобили” тези моторни превозни средства, в които допълнителното оборудване,включително апаратура, или машини не позволява използването на автомобила за други цели.
Предвид гореизложеното считаме, че преценката относно вида на автомобила по смисъла на ЗДДС или характера на допълнително вграденото в автомобила техническо оборудване, респ. относно възникването на право на данъчен кредит при придобиването му следва да извършва с оглед осъществяваната от регистрираното лице дейност с този автомобил.
Според чл.79, ал.3 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за придобити или внесени от него стоки, начислява ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит при промяна на предназначението на стоките, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит. По смисъла на цитирана разпоредба промяна на предназначението е налице, когато лицето е ползвало данъчен кредит за стоките на основание чл.69 от ЗДДС при придобиване им т.е. за целите на извършваните от него облагаеми доставки, а в един по-късен момент започва да ползва същите стоки за извършване на освободени доставки, за безвъзмездни доставки, за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, както и в другите хипотези, визирани в чл.70, ал.1 от ЗДДС..
Всички установени при извършените от Вас проверки факти и обстоятелства, касаещи регистрацията на леки автомобили като товарни, с цел възникване на право на данъчен кредит за регистрирани по ЗДДС лица ще бъдат обективно преценени и анализирани от органите по приходите в хода на данъчно-осигурителния контрол.
‘