Изх. № 26-И-152
Дата: 27.05.2014 год.
КСО, чл. 7, ал. 12, т. 2;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 9, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 5;
КТ, чл. 163, ал. 1;
КТ, чл. 164, ал. 1;
КТ, чл. 354, ал. 1, т. 1.
Относно: прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване при уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
По повод на запитването Ви, постъпило вна НАП и заведено с вх. № …./2014 г., изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на трудавремето, през което работникът е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. От тази разпоредбасе налага извода, че ако работникът се яви да заеме работата, на която е възстановен, периодът от датата на уволнението до датата на възстановяването му се признава за трудов стаж, а съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2от КСО – и за осигурителен стаж.
По силата на чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд “Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението.
Осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 се внасят от осигурителядо 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган /чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО/.
Освен това, в същия срок осигурителят следва да подаде данни за осигурителния доход на лицето, съгласноНаредба №Н-8 от 29 декември за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с код за вид осигурен 18 / арг. чл. 3, ал.1, т. 2 от наредбата/.
В конкретния случай е изложена следната фактическа обстановка:
За периода от уволнението до възстановяването лицето е започнало работа по трудов договор при друг работодател, като ползва отпуск по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда /бременност, раждане и отглеждане на дете/.
Въпросът е: Работодателят, извършил уволнението, признато от съда за незаконно, дължи ли осигурителни вноски за периода на ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете при другия работодател?
В КСО е уредено зачитането на осигурителен стаж за определени периоди от време, без да се изисква внасяне на осигурителни вноски. Тези случаи са посочени в чл. 9, ал. 2 от КСО и включват периода на ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете, като работодателят, разрешил този вид отпуск не дължи осигурителни вноски.
Осигурителят, за да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО,следва да внесе осигурителни вноски за лицето за целия период от уволнението до възстановяването му. Осигурителни вноски се дължат върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход, върху който е осигурявано лицето за периода на уволнение, ако този доход е по-малък. Тъй като за периода на ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете не се дължат осигурителни вноски, то за периода на уволнение следва да внесат осигурителни вноски върху последното брутно трудово възнаграждение на лицето преди уволнението.
ЗАМ.
/СТОЯН МАРКОВ/
‘