прилагане разпоредбите на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗДДС

3_1867/14.04.2008 г.
ЗДДС, § 9 от ПЗР;
ЗДДС, чл. 6, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 113
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗДДС
Според изложеното в запитването след извършена ревизия на дружеството е установено, че не са спазили изискванията на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗДДС, т.е. не са подали опис за фактически предоставените стоки, преди влизането в сила на ЗДДС от 01.01.2007 г., при условията на договори за финансов лизинг. Във връзка с установеното задължение – ДДС на лизинговите договори от 2006 г., които се изплащат от клиентите разсрочено всеки месец, молят да дадем указания по следните въпроси:
1. Какви счетоводни записвания трябва да се съставят при погасяване на задължението и кога се признава приходът на авансово преведеното ДДС?
2.Как да се отразят лизинговите вноски, които постъпват всеки месец /въведени в касовия апарат/ в дневника за продажбите и как да се извърши плащане на задължението, когато вноските се отразяват в справката-декларация ежемесечно и не могат да се отделят за плащане по ревизионен акт?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.16 от 20.02.2007 г./ изразяваме следното становище:
По първия поставен въпрос:
Уведомяваме, че запитването в частта му относно счетоводните записвания при погасяване на задължението и признаване на прихода на авансово преведеното ДДС е препратено по компетентност до , Дирекция „Данъчна политика” с писмо изх.№ 1667/02.04.2008 г. по описа на Дирекция „ОУИ” – гр. Велико Търново.
По втория поставен въпрос:
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС, когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати – датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо. Алинея 1 се прилага само когато в едномесечен срок от влизането в сила на този закон данъчно задълженото лице – доставчик, подаде до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си опис, който задължително съдържа следната информация:
1. получател по договорите по ал. 1;
2. брой и размер на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но не са получени;
3. брой и размер на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие по ал. 1 ще възникне след влизането в сила на този закон.
По силата на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС за договори, които не са включени в подаден опис по реда на ал. 2, се смята, че на датата на влизане в сила на този закон лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.
Следователно законодателят с посочения регламент е определил специфичен момент за дължимостта на ДДС по сключените договори за финансов лизинг в зависимост от избора на доставчика, упражняван чрез подаване на опис в предвидения от закона срок. Невключването на договори в такъв опис определя последиците, визирани в § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС. В този случай е налице презумцията, че на датата на влизане в сила на закона се извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е дължим през този данъчен период, а не на датата на всяко плащане или датата, на която същото е станало дължимо.
При извършена ревизия на дружеството на основание § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от същия закон, дължимият данък за съответния данъчен период, включващ датата на възникване на данъчното събитие участва при определяне на данъчните задължения по ЗДДС на регистрираното по закона лице.
Разпоредбата на чл. 113 от ЗДДС регламентира задължението на всяко данъчно задължено лице – доставчик да издава фактура, както и изключенията от това задължение.
Съгласно чл. 113 от закона всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставките се документират с протокол по чл. 117 от ЗДДС. По силата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Неизпълнението на задължението по чл. 113 от ЗДДС води до ангажиране на административно-наказателна отговорност.
В ал. 3 на чл. 113 от закона е посочено и в кои случаи може да не се издава фактура. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. С изключение на случаите по чл.113, ал. 3 от закона фактура и известие към фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице. Сред така посочените изключения, не е предвиден случаят, когато размерът на дължимия данък по облагаема доставка /възникнало облагаемо данъчно събитие/ е определен с ревизионен акт.
В действителност при спазване на законовите изисквания в случаите, когато дължимият данък участва в общия размер на данъчните задължения по ЗДДС, определени чрез извършена ревизия и същевременно регистрираното лице издаде данъчен документ, с който начисли данък по същата доставка, но за данъчен период след датата на възникване на данъчното събитие, това ще доведе до „двойно облагане с ДДС” на една доставка. В тази връзка, при условие, че за тази доставка дължимият данък е установен с влязъл в сила ревизионен акт, за плащаните впоследствие лизингови вноски след датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от същия закон, липсва законово основание за издаване на данъчни документи. Това е така предвид презумцията, че доставката е извършена на датата на влизане на закона в сила.
Едновременно с това съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 119 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът съставя отчет за извършените продажби, в който е обобщена информацията за тези доставки за съответния данъчен период. Съдържанието на обобщената информация е определено в чл. 112, ал. 3 от ППЗДДС. По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.
Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период и се отразява в дневника за продажбите в колони 1-5 и 9-25.
Всеки съставен отчет за съответния данъчен период се отразява на отделен ред в дневника за продажбите.
При положение, че дружеството е имало задължение за издаване на данъчен документ, но не е сторило това в законовия срок, лизинговите вноски, които постъпват всеки месец /въведени в касовия апарат/, не следва да намерят отражение в отчета за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, защото това би довело до „двойно облагане с ДДС” на една доставка.

Оценете статията

Вашият коментар