Изх. № М-26-Л-1
Дата: 27.01.2020 год.
ЗКПО, чл. 11а;
ЗКПО, чл. 43а, ал. 8.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на чл. 43а, ал. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и на чл.11а от ЗКПО
В писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. №М-26-Л-1/02.01.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка във връзка с дейността на „Л…….С“ АД, като са поставени следните въпроси:
* Прилагане на чл. 43 и 43а от ЗКПО
При определяне на счетоводния финансов резултат, дружеството отчита финансови разходи и приходи, подлежащи на регулация по реда на чл. 43 и чл. 43а от ЗКПО. Дружеството не прилага режима за слаба капитализация по чл. 43 от ЗКПО, тъй като попада в хипотезата на ал. 6 от посочената разпоредба.
Превишението на разходите по заеми (ПРЗ) на дружеството, определено по реда на чл. 43а от ЗКПО за текущата година, надвишава левовата равностойност на 3 млн. евро.
1. Описаната хипотеза попада ли в обхвата на чл. 43а, ал. 8 от ЗКПО?
* Прилагане на чл. 11а от ЗКПО
Финансовите отчети на дружеството са изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). През 2019 г. са отчетени разходи във връзка с договори за оперативен лизинг съгласно МСФО 16 „Лизинг“.
2. Временна или постоянна данъчна разлика формират гореописаните разходи?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
По първи въпрос:
В сила от 01.01.2019 г. има два паралелно действащи данъчни режима за регулиране на лихвите: режима за регулиране на слабата капитализация, регламентиран в чл. 43 от ЗКПО, и новото правило за ограничаване на приспадането на лихви, регламентирано в чл. 43а от същия закон.
Предвид едновременното действие на двата механизма, съществува вероятност както за самостоятелно прилагане на данъчната регулацията по чл. 43 от ЗКПО или по чл. 43а от ЗКПО, така и за комбинирано прилагане на двата режима.
В описаната хипотеза задълженото лице не прилага режима за слабата капитализация на основание чл. 43, ал. 6 от ЗКПО (трикратният размер на собствения капитал превишава размера на привлечения капитал) и съответно не се прилага разпоредбата на ал. 1 от същия член.
В случая е приложим чл. 43а, ал. 8 от ЗКПО съгласно който, когато превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага от 3 000 000 евро и чл. 43 не е приложен, не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми в размер, равен на превишението на разходи по заеми за текущата година, намалено с 30 на сто от данъчния финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации.
Това означава, че се прилага формулата по чл. 43а, ал. 1 от ЗКПО:
НПРЗ = ПРЗ – 0,30 х ДФРЛДА, където
НПРЗ е непризнатото превишение на разходи по заеми;
ПРЗ е превишението на разходите по заеми, определено по реда на чл. 43а, ал. 2 от ЗКПО;
ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен по реда на чл. 43а, ал. 3 от ЗКПО.
С така формираното непризнато превишение на разходи по заеми по чл. 43а, ал. 8 от ЗКПО следва да се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството за 2019 г.
На основание чл. 43а, ал. 5 от ЗКПО обратно проявление на възникналата данъчна временна разлика от превишението на разходите по заеми може да настъпи през следващите години до изчерпването му в размер, определен за текущата година по следната формула: ППРЗ = 0,30 х ДФРЛДА + ПЛ – РЗ .
По втори въпрос:
По смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗКПО данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. Когато в закона е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, то счетоводният финансов резултат се увеличава в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
От 01.01.2019 г. е в сила нов чл. 11а от ЗКПО, който регламентира данъчното третиране на договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели.
На основание чл. 11а, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи.
Във връзка с гореизложеното в описаната хипотеза отчетените разходи от задълженото лице през 2019 г. (разходи за амортизации и лихви) във връзка с договори за оперативен лизинг съгласно МСФО 16 „Лизинг“ формират данъчна постоянна разлика. На основание чл. 23, ал. 1 от ЗКПО счетоводният финансов резултат за 2019 г. следва да се увеличи за данъчни цели с тези разходи, като през следващите години не се извършва данъчно преобразуване.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/