прилагане разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. № 20-00-79/08.04.2014 г.
чл. 110, ал. 2, чл. 118, ал. 1 от ДОПК
В дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-79 от 04.03.2014 г., относно прилагане разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ХХХХХ” АД (Общите условия)количеството изразходвана вода от съответен потребител се изчислява по два метода – прогнозен, въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, и изравнителен, след отчитане на реалното количество изразходвана вода, съобразно показанията на индивидуалния водомер, веднъж на три месеца. В случай, че потребителят не осигури достъпа, необходим за отчет на индивидуалния му водомер, „ХХХХХ” АД определя служебно количеството изразходвана вода, докато получи необходимия достъп. Предоставяните от дружеството услуги се документират с фактури, издавани ежемесечно, а срокът за плащане на задълженията е 30-дневен, считано от датата на издаване на фактурата. При неспазване на срока за плащане, на основание чл. 40 от Наредба № 4 и чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), се дължи законна лихва. В това отношение наредбата не прави разлика между служебно начислената консумация по прогнозния метод и реално потребената вода, съобразно показанията на индивидуалния водомер, като основание за възникване на задълженията.
С ревизионни актове (РА) № 2900394 от 07.12.2006 г. и № 1100020 от 15.02.2011 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП ….. , органите по приходите са приели, че съгласно чл. 40 от Наредба № 4, при просрочие на плащанията следва да се начисляват лихви, без оглед на това дали задължението е възникнало в резултат на служебно начислената консумация или в резултат на реално отчетено потребление.
Във връзка с приемането на изменения и допълнения в общите условия на „ХХХХХ” АД, Столичният общински съвет (СОС) е изразил становище, че начисляването на лихви за забава при плащанията на задълженията на потребителите, следва да бъде базирано на реално потребеното количество вода.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли „ХХХХХ” АД да начислява лихви върху стойността на всички просрочени вземания, независимо дали вземанията за главниците са възникнали в резултат на прогнозата за потреблението или в резултат на реално потребеното количество вода?
По така зададеният въпрос, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Ревизионният акт е вид индивидуален административен акт с декларативно действие, с който се преследват целите, посочени в чл. 118, ал. 1 от ДОПК. С него завършва особеното административно, данъчно-осигурително, контролно производство, наречено ревизия, дефинирано в чл. 110, ал. 2 от ДОПК. С РА се установяват или изменят вече установени задължения, прихващат се задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, в предвидените от специален закон случаи, както и се възстановяват недължимо платени или събрани суми. С акта не се създават задължения за данъци и осигурителни вноски, тъй като същите възникват ex lege, по силата на закона, и поради това с РА задълженията само се установяват. При издаването на акта, органът по приходите може и следва да обсъжда всички релевантни юридически факти, дори ако са регулирани от правни отрасли, различни от данъчното материално и процесуално право, но в разпоредителната си част РА не може да установява задължения за лицата, различни от посочените в чл. 118, ал. 1 от ДОПК. В случай, че това е направено, в тази си част актът ще бъде нищожен поради липса на материална компетентност на неговия издател. Изводът за невъзможност за пораждане на други задължения с РА следва от още едно обстоятелство. След като РА изобщо не може да породи данъчни и осигурителни задължения, то очевидно е, че той не може да породи и задължения, присъщи на други правни отрасли. Поради това РА е задължителен за лицата само в частта му, с която се преследват установените от закона цели и се установяват задължения, които са вече възникнали в резултат на реализирани правоотношения, регулирани от данъчноправни норми.
Предвид изложеното мотивите на органа по приходите, изложени в РА, следва да бъдат възприемани единствено като съображения, аргументи за установените с акта задължения, но не и като задължителни указания за правния субект, по отношение на които РА проявява своето действие.
Компетентността на НАП е уредена в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в чиито разпоредби изчерпателно са формулирани правомощията на агенцията. Тълкуването на гражданското и търговското законодателство, издаването на указания по прилагането му, произнасянето по граждански и търговски правоотношения, както и обсъждането на актовете и становищата на СОС, не са в предметната й компетентност.
Предвид изложеното НАП не следва да се ангажира със становище по въпроса върху кои вземания на „ХХХХХ” АД следва да бъдат начислявани лихви за просрочие.
Доколкото посочените в запитването Ви ревизионни актове са влезли в сила, възможността за произнасяне по тяхната законосъобразност е изчерпана. Поради това обсъждането на съдържащите се в тях констатации е безпредметно. При последваща ревизия органите по приходите, оправомощени да издадат ревизионния акт, при спазване на основните принципи на данъчно-осигурителния процес, следва да се съобразят с реално осъществените факти относно приходите на дружеството от начислени лихви, както и с относимите разпоредби на общите условия на дружеството и на Наредба № 4, преценени в тяхната съвкупност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »