1_08-С-1/06.03.2018 г.
КСО, чл. 4,
КСО, чл. 5, ал. 4
КСО, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 7, 8, 9 и 10
КСО, чл. 10
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Във Ваше писмо, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх. №/2018 г. е изложена следната фактическа обстановка:
С решение на Общински съвет е одобрено изплащане на еднократно възнаграждение за цялостната работа на ликвидатора на търговско дружество. Определената сума е в размер на 25770.00 лв. изчислена на база 15% от възнаграждението на Кмета на общината, за периода от 12.06.2008 г. до 30.09.2018 г.
В тази връзка желаете да получите становище и указания как да бъде изплатено възнаграждението на ликвидатора за посочения период?
С оглед изложеното Ви уведомяваме:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, извън компетентността на НАП е предоставянето на становище относно въпроси свързани с реда и начина на изплащане възнаграждения на ликвидатори на търговски дружества.
Независимо от горното, при относимите разпоредби на нормативните актове по прилагане на осигурителното законодателство следва да се има предвид следното:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително осигуряване е определен в чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Осигуряването на ликвидаторите се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителният доход за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски за ликвидаторите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 7, 8, 9 и 10 от КСО.
Минималният осигурителен доход за ликвидатор на търговско дружество се определя съобразно реда, на който се намира основната икономическа дейност на дружеството, и първата колона от таблицата в Приложение №1 към ЗБДОО, която съответства на групата на ръководните длъжности по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД-2011). Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО във фонд „Пенсии“ (чл. 127, ал. 1 от кодекса). Осигурителните вноски за УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) и се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО (чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).
Здравноосигурителните вноски на ликвидаторите се определят от дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. Вноската се внася от осигурителя и се разпределя между осигурителя и осигурения в съотношение 60:40. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
Осигурителите внасят осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване по реда на чл. 7 от КСО.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО работодателите/осигурителите периодично представят данни поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и за сумите за дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, фонд ГВРС и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица по ред, определен с Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Осигурителите подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 1 съгласно приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата с данни за осигуреното лице и декларация образец №6 съгласно приложение №4 към ал. 2 от цитираната разпоредба за общия размер на сумите за задължителните осигурителни вноски и дължимия данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
С разпоредбите на Наредба №Н-8 (приложение №1) е предвидена възможност за коригиране на подадена декларация обр. 1, включително и в случаите, когато са изплатени допълнително възнаграждения за минало време, върху които се дължат осигурителни вноски. В тези случаи, освен коригираните, се попълват и всички останали реквизити от подадената преди това декларация. Данните с изплатено възнаграждение отнасящо се за определен период се отразяват за месеците, в които е положен трудът, а не в месеца на получаването им, т.е. подават се с коригиращи Декларация обр. 1 за всеки месец на съответната година.