1_08-С-1/06.03.2018 г.
КСО, чл. 4,
КСО, чл. 5, ал. 4
КСО, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 7, 8, 9 и 10
КСО, чл. 10
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Във Ваше писмо, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх. №/2018 г. е изложена следната фактическа обстановка:
С решение на Общински съвет е одобрено изплащане на еднократно възнаграждение за цялостната работа на ликвидатора на търговско дружество. Определената сума е в размер на 25770.00 лв. изчислена на база 15% от възнаграждението на Кмета на общината, за периода от 12.06.2008 г. до 30.09.2018 г.
В тази връзка желаете да получите становище и указания как да бъде изплатено възнаграждението на ликвидатора за посочения период?
С оглед изложеното Ви уведомяваме:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, извън компетентността на НАП е предоставянето на становище относно въпроси свързани с реда и начина на изплащане възнаграждения на ликвидатори на търговски дружества.
Независимо от горното, при относимите разпоредби на нормативните актове по прилагане на осигурителното законодателствоследва да се има предвид следното:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4ичл. 4а, ал. 1 от кодекса и закойто са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително осигуряване е определен в чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Осигуряването на ликвидаторите се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителният доход за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски за ликвидаторите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 7, 8, 9 и 10 от КСО.
Минималният осигурителен доход за ликвидатор на търговско дружество се определя съобразно реда, на който се намира основната икономическа дейност на дружеството, и първата колона от таблицата в Приложение №1 към ЗБДОО, която съответства на групата на ръководните длъжности по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД-2011). Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО във фонд „Пенсии“ (чл. 127, ал. 1 от кодекса). Осигурителните вноски за УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) и се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО (чл. 157, ал. 6и чл. 158 от КСО).
Здравноосигурителните вноски на ликвидаторите се определят от дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. Вноската се внася от осигурителя и се разпределя между осигурителя и осигурения в съотношение 60:40. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
Осигурителите внасят осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване по реда на чл. 7 от КСО.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО работодателите/осигурителите периодично представят данни поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и за сумите за дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, фонд ГВРС и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица по ред, определен с Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Осигурителите подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходитедекларация образец № 1съгласно приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата с данни за осигуреното лицеи декларация образец №6 съгласно приложение №4 към ал. 2 от цитираната разпоредбаза общия размер на сумите за задължителните осигурителни вноски и дължимия данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходитена физическите лица.
С разпоредбите на Наредба №Н-8 (приложение №1) е предвидена възможност за коригиране на подадена декларация обр. 1, включително и в случаите, когато са изплатени допълнително възнаграждения за минало време, върху които се дължат осигурителни вноски. В тези случаи, освен коригираните, се попълват и всички останали реквизити от подадената преди това декларация. Данните с изплатено възнаграждение отнасящо се за определен период се отразяват за месеците, в които е положен трудът, а не в месеца на получаването им, т.е. подават се с коригиращи Декларация обр. 1 за всеки месец на съответната година.
‘