Изх. № 24-30-22
Дата:27.08.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 6, ал. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3;
НООСЛБГРЧМ, чл. 5;
НООСЛБГРЧМ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 5;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква „д”.
Относно: прилагане разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, на Закона за здравното осигуряване и на Закона за данъците върху доходите на физическите лица при изплащане на възнаграждения на членовете и председателя на местната комисия по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/.
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите, препратено ни по компетентност от Дирекция ОДОП – гр. .. и заведено с вх. № 24-30-22 от 09.08.2013 г., изразявам следното становище:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице получава доходи от упражняване на свободна професия и като съдружник за работа с личен труд. Осигурява се в качеството на самоосигуряващо се лице върху месечен осигурителен доход 550 лв. На последните местни избори е избран за общински съветник. От 19.03.2013 г. епредседател на местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при общината. За работата си в комисията членовете й получават възнаграждение, което се изплаща за сметка на режийните, събирани от правоимащите на компенсация граждани, преди получаване на обезщетението и след удържане на задължителните осигурителни вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. На председателя на комисията, тъй като е самоосигуряващо се лице, се изплаща пълният размер на възнаграждението без удръжки. В тази връзка поставеният въпрос е:
Следва ли платецът на дохода – местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при общината, авансово да удържа от размера на дължимото възнаграждение на председателя на комисията задължителните осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ,при условие, че същият е декларирал писмено, че се осигурява като самоосигуряващо се лице?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
І. Социално осигуряване:
Условията и редът за уреждане на правата на граждани, притежаващи жилищно- спестовни влогове в ДСК, се определят със ЗУПГМЖСВ. На основание чл. 5, ал. 1 от закона е създаден Национален компенсационен жилищен фонд, който има за цел да организира набирането, управлението и използването на имуществото на фонда. Ръководен орган на жилищния фонд е Управителен съвет, чиито членове се назначават от министър-председателя и които избират помежду си председател на съвета /чл. 8, ал. 1 от ЗУПГМЖСВ/. Според чл. 8, ал. 2 от същия закон, в населени места по утвърден от Управителния съвет списък се създават местни комисии към общините от представители на общинските съвети и организациите, представляващи гражданите с жилищни нужди. Управителният съвет по предложение на общинските съвети утвърждава състава на местните комисии и техния мандат. В разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗУПГМЖСВ е указано, че съставът на местните комисии и техният председател се определя от общинския съвет и се представя за утвърждаване от Управителния съвет. Промените в съставите на местните комисии също подлежат на утвърждаване от Управителния съвет.
Предвид това, че лицата в състава на местната комисия се определят отобщинския съвет и се утвърждават от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд, то по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ същите попадат в обхвата на лица, които полагат труд без трудови правоотношения.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение също са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от КСО, възнаграждението за лицата, работещи без трудови правоотношения, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО /в тази хипотеза попадате и Вие/, се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението, като лицата декларират пред платците на доходи, че са самоосигуряващи се лица. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя въз основа на декларираните доходи в съответните приложения на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълнени в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година.
ІІ. Здравно осигуряване:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, здравноосигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение, ако не са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от същия закон и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, се внасят върху възнаграждението, след намаляването му с разходите за дейността. Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл. 40, ал. 5 от този закон. Ако обаче лицата са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, осигурителните вноски се внасят върху полученото възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на възнаграждението.
При изплащане на възнаграждения на самоосигуряващи се лица за работа без трудово правоотношение здравноосигурителни вноски не се удържат и внасят от възложителя, а от самоосигуряващото се лице по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО /основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО/.
ІІІ. Прилагане на данъчното законодателство:
Видно от разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗУПГМЖСВ, правоотношението, на чието основание се изплаща възнаграждението на председателя на комисията по чл. 8, ал. 2 от същия закон, не е в обхвата на трудовитеправоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, в т. ч. на тези по § 1, т. 26, буква „д” от ДР на ЗДДФЛ – правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности.
По своето естество възнаграждението на председателя на комисията по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ е възнаграждение за работа без трудово правоотношение и в качеството му на доход от друга стопанска дейност (различна от стопанска дейност като едноличен търговец), подлежи на авансово облагане по реда на чл. 43 и свързаните с него разпоредби на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от друга стопанска дейност, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто (чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от друга стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Едно от изключенията, предвидено в чл. 43, ал. 5 и 6 от същия закон, е за случаите, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В тези случаи размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Тъй като платецът на дохода не удържа данък и съответно не издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”, документирането на придобития доход е по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно посочената разпоредба, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Следователно, документирането на придобитите доходи от данъчно задълженото лице в качеството му на председател на комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ е идентично с документирането на придобиваните от същото лице доходи от упражняване на свободна професия. Идентични са също и правилата за авансовото и годишното облагане, в т. ч. за декларирането на дължимите данъци в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и декларирането на доходите в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
/СТОЯН МАРКОВ/