3_1600/16.06.2013г.
ЗДДС, чл. 118, ал. 8;
ЗДДС, чл. 118, ал. 10;
ЗДДС, чл. 118, ал. 11, т. 4;
ЗДДС, §1, т. 69 от ДР;
ЗДДС, §1, т. 70 от ДР;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 2, ал. 1;
Относно: прилагане разпоредбите на Наредба № Н-18от 13.12.2006 г. на МФ
Според изложеното в запитването, „Х” ЕООД извършва селскостопанска дейност в областта на растениевъдството. Фирматазакупува големи количества гориво /около 5 тона/, които съхранява в резервоарите на селскостопанските машини и варели. Горивото се доставя на място от фирма, която има бензиностанция, притежава фискална система и издава фискален бон от нея за доставеното гориво като плащането се извършва по банков път.
В тази връзка се поставя въпроса дали следва да се подава информация към Националната агенция за приходите по електронен път съгласно Наредба № Н-18от 13.12.2006г. на МФ.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106/2006г., посл. изм. ДВ бр. 40 от 30.04.2013 г., в сила от 30.04.2013г.) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63/2006г., посл. изм. ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.) изразяваме следното становище:
С измененията в ЗДДС, обнародвани в ДВ, бр. 23, в сила от 08.03.2013 г. се прецизира режимът за предоставяне на данни в НАП за извършените доставки или продажби сприетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на ЗДДС. С новите разпоредби е дадено ново подробно описание на отношенията, свързани с фискалните устройства и подаваните от тях данни, които трябва да се регулират от Наредба на министъра на финансите. За да се избегне задължение за лицата- доставчици или получатели на течни горива, да предават два пъти едни и същи данни в НАП, се въвеждат изключения за лицата, които предават данни по дистанционна връзка на ФУ с НАП, да не предават същите данни и по интернет.
В настоящия случай приложение намира създаденият специфичен ред за отчетност и контрол на доставките за данъчно задължени лица, които за целите на независимата си икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, разписан в ал.8 на чл.118 от ЗДДС. Съгласно тази правна норма данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18от 13.12.2006 г. на МФ.
На основание чл. 118, ал. 9 от същия закон, алинея 8 не се прилага:
1. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно следните условия:
а) плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
б) не извършва продажби на течни горива;
в) подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10;
2. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на течни горива.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
По силата на чл. 118, ал. 11, т. 4 от ЗДДС данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят екраен потребител.
За целите на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ понятията „краен потребител“ и „краен разпространител“са определени в § 1, т. 69 и т. 70 от допълнителната разпоредба на ЗДДС (чл. 2, ал. 1 от наредбата). Съгласно дадените дефиниции в тези норми „краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител, а „краен разпространител” е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.
Предвид посочените данни в запитването и гореизложената нормативна уредба „Х” ЕООД се явява краен потребител, получател по доставки на течни горива от доставчик, имащ качеството на краен разпространител. С оглед на това и при положение, че доставчикът е отчел доставките чрез ЕСФП следва, че дружеството няма задължение да подава данни по чл.118, ал. 10 от ЗДДС в Националната агенция за приходите по електронен път.
‘