Изх.№ 24-35-6
Дата:06.04.2016 год.
Закона за народната просвета, чл. 40в;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 11;
НЕВДПОВ чл. 1, ал. 8;
НЕВДПОВ чл. 2, ал. 1;
НЕВДПОВ чл. 2, ал. 2.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство.
Във връзка с писменото запитване от ръководителя на екип, извършващ ревизия на Община……….., препратено по компетентност от ТД на НАП …… чрез дирекция ОДОП- …….. в ЦУ на НАП, постъпило и заведено с вх. № 24-35-6/11.03.2016 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на ревизия на Община ……., обхващаща период01.01.2013 – 28.02.2015 г., органите по приходите установяват извършени плащания по реда на Наредба № 1 от 23 май 2014г. за условията и реда за възстановяване на част от транспортните разходи на педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена, издадена от Министерството на образованието и науката.
Всяка учебна година лица с педагогически стаж подават заявление за възстановяване на част от разходите, извършени от тях за транспорт от местоживеенето до местоработата им в друго населено мястои обратно. Право на възстановяване имат лицата с педагогически стаж, които са в трудово правоотношение с държавни и общински детски градини и училища и обслужващи звена и чието местоживеене и месторабота са в различни населени места. Разходите при ползване на обществен транспорт се удостоверяват с представяне на билетите и поименни абонаментни карти /предварително закупени от правоимащите/ за пътуване по маршрута от местоживеенето им до местоработата и обратно. Възстановяването става ежемесечно с РКО на база представените документи- билети и абонаментни карти. Плащанията са извършени по реда на Наредба № 1 от 23 май 2014г. за условията и реда за възстановяване на част от транспортните разходи на педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена.
Възстановените транспортни разходи се осчетоводяват по сметка 604 Разходи за възнаграждения и по параграф 10-20 Разходи за външни услуги. Върху изплатенитесуми за възстановени транспортни разходи на лица с педагогически стаж осигурителяне внася задължителни осигурителни вноски.
Освен на педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена, съгласно постановленияна Министерски съвет за изпълнение на държавния бюджет за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. общината е възстановявала част от транспортните разходи, въз основа на утвърден списък от Общинския съвет на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски.
Във връзка с изложеното е отправен въпрос :
Как следва да се квалифицират направените разходи от общината – като разходи за социални придобивки на работниците и служителите и/или като получени от тях допълнителни трудови възнаграждения?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбите на чл. 27 от ПМС № 1/09.01.2013 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2013 г., чл. 50 от ПМС № 3 от 15 януари 2014 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 и чл. 40 от ПМС № 8 от 16 януари 2015 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2015държавните органи и другите бюджетни организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност. Въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят, а за дейностите, финансирани от общинските бюджети – общинският съвет, утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1. В разпоредбите изрично е посочено, че разходите се извършват в рамките на средствата по бюджетите и извънбюджетните сметки, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти).
Правото да се възстановят част от извършените от лицата от педагогическия персонал разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата в друго населено място и обратно е уредено с чл. 40в от Закона за народната просвета (в сила от 01.01.2014 г. до 01.08.2016 г.). На основание същата разпоредба условията и редът за възстановяване на тези разходи се определят с Наредба № 1 от 23 май 2014 г. за условията и реда за възстановяване на част от транспортните разходи на педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена. Наредбата се издава от министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.
Следва да се има предвид, че до влизането в сила на чл. 40в от закона, т. е. за ревизирания период- 01.01.2013г. – 31.12.2013г., по отношение транспортните разходи на педагогическия персонал, се прилага ПМС № 1/09.01.2013 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2013 г., където е регламентирано, че бюджетните организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване, включително от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност, въз основа на утвърден списък от Общинския съвет.
С чл. 2 от Наредбата № 1 от 23 май 2014 г. се определя кои лица се считат за педагогически персонал за целите на наредбата и това са лицата, заемащи длъжностите: директор, помощник-директори по учебната дейност, по учебно-производствената дейност и по спортна подготовка, ръководител на компютърен кабинет, ръководител на филиал в междуучилищен център за трудово-политехническо обучение, учителските и възпитателските длъжности, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, педагог, ресурсен учител. Посочените лица имат право на възстановяване на част от извършените разходи за транспорт, когато работят по трудово правоотношение и местоживеенето и местоработата им са в различни населени места.
Съгласно чл. 10 от наредбата средствата от държавния бюджет за възстановяване на част от транспортните разходи по тази наредба се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. 3а работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 3 от КСО). Когато не е определен минимален осигурителен доход – не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството.
Разпоредбите на КСО, по отношение ,елементите на осигурителния доход, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Извършените разходи отдържавните органи и другите бюджетни организации в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност, включително и за педагогическия персонал, не са включени в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.
Същите не са социални разходи по смисъла на КСО, тъй катоне представляват социални придобивки по чл. 294 и предоставени по реда и начина, определени в чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от кодекса, съответно, разпоредбите начл. 2, ал. 1 и 2 от НЕВДПОВ.
Както вече бе отбелязано, в постановленията на Министерски съвет и Наредбата № 1 от 23 май 2014 г. въпросните разходи, възстановени от бюджетната организация, не са социални разходи и не се отчитат като такива. За целите на осигуряването също не се разглеждат като социални разходи, а като част от осигурителния доход на лицата.
С оглед изложеното, възстановените суми от транспортните разходи на лицата, описани в запитването, от местоживеене до месторабота и обратно, са доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху тях се дължат предвидените с КСО и ЗЗО задължителни осигурителни вноски.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/