Изх. №94-Ц-3
Дата: 07.02.2018 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 14;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 16.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, прието с вх. №94-Ц-3/09.01.2018 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте с двойно гражданство (българско и френско) и повече от 20 години плащате осигурителни вноски без прекъсване във Франция, включително и в момента (предоставила сте формуляр S1 пред НАП). На територията на Република България сте осигурявана по време на изпълнение на различните трудови и граждански договори.
На 13.09.2017 г. регистрирате консултантска фирма „………………………“ ЕООД, с ЕИК …………………., адрес на регистрация: България, …………………………………., на която сте едноличен собственик.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте въпрос за изразяване на становище свързано с необходимостта от двойно плащане на осигурителни вноски от Вас.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. „Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) №1408/71, прилагащият го Регламент (ЕИО) №574/72 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009), които заменят действащите до тогава регламенти.
Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите- членки.
Предназначението на регламентите е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, като същите се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС.
Регламентите се прилагат към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства.
„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си („lex loci laboris“). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(a) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В запитването си Вие твърдите, че „повече от 20 години плащате осигурителни вноски без прекъсване във Франция, включително и в момента (предоставила сте формуляр S1 пред НАП)“. В случай, че Вие обичайно осъществявате дейности в различни държави-членки на ЕС (България и Франция), следва да имате предвид, че с оглед определяне на приложимото законодателство в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки. В тази хипотеза приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент №883/2004. На основание разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Дефиниция на пребиваване, за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004, е въведена с чл. 1 (й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009. В случай че пребиваването не може да се установи въз основа на въпросните критерии, се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11 (2) от Регламент (ЕО) №987/2009).
Ако пребивава по смисъла на регламента на територията на държава-членка, лицето следва да уведоми компетентната институция на въпросната държава-членка.
Законодателството, което е определено като приложимо, се удостоверява с формуляр А l. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/