Изх. № 24-34-20
Дата: 19.03.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 10;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 157;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а” – „в”в”;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 5;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 6;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11;
НЕВДПОВ, чл. 4.
Относно: прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОУИгр. … и постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-20/2013 г., изразявам следното становище:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Фондацията е регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел и е вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерството на правосъдието. Дейността е доброволческа с образователна, хуманитарна и идеална цел. Членовете на настоятелството и Надзорния съвет, включително и председателя на фондацията, работят като доброволци и не получават възнаграждения за труда си в нея.
Поставен е следният въпрос:
Дължат ли се осигурителни вноски за тези лица, предвид обстоятелството, че същите не получават възнаграждения във фондацията?
В представената фактическа обстановка не епосочено ясно предвидено ли е в устава на фондацията или с решения на колективния или управителния орган изплащане на възнаграждения на председателя и членовете на настоятелството и надзорния съвет, което има значение за прилагането на осигурителното законодателство, поради което отговаряме принципно.
Правна уредба:
Учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел се уреждат със Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.
Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации /чл. 1, ал. 2 ЗЮЛНЦ/. Те подлежат на вписване в общ регистър на сдруженията и фондациите. Обединяващ елемент между тези два вида ЮЛНЦ е естеството на целта, за осъществяването на която се създават – тя винаги е нестопанска. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само доколкото тази дейност е свързана с предмета на основната им дейност и като използват приходите за постигане на предварително определените цели /арг. чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ/.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от закона фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективени се определят от учредителния акт на фондацията. Управителните органи на фондацията не са ограничени от закона относно тяхното наименование, брой, както и по отношение на броя на техните членове. Във всички случаи фондацията следва да има поне един управителен орган, който да управлява и да изразява волята й. Когато в учредителния акт не са посочени органи на управление на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34 от ЗЮЛНЦ. Законът не определя наименованията на органите на фондацията. В практиката са се наложили няколко по-популярни наименования: за върховен орган-настоятелство, съвет на фондацията, съвет на дарителите, върховен съвет, а за управителния орган- директор, управител, председател или управителен съвет. Закона не забранява създаванетои на други допълнителни органи. Статутът, регулирането на техните правомощия, реда за включване на лицата в техния състав и другисе определят с учредителният акт.
Социалнои здравно осигуряване:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за ДОО. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал. 2 от КСО/.
Лицата, които упражняват трудова дейност на изборни длъжности по договори за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на юридически лица, които не са търговски дружества /фондации, партии, сдружения с нестопанска цел и др./, когато в резултат от избора не е произлязло трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Общо заболяване“, фонд „Пенсии“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“ и фонд „Безработица“ по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Размерите на осигурителните вноски по фондовете на държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата разпоредба е уредено разпределението им между осигурители и осигурени лица.
Месечните осигурителни вноски за посочените лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. По отношение същността на „неначислените възнаграждения” следва да се разбира дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са отразени по съответния начин в счетоводството на задълженото лице, съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл.4, ал.1 от Закона за счетоводството.
Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Размерът на осигурителната вноска и разпределението й между осигурители и осигурени лица са регламентирани в чл. 157 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се правят и вноските за Държавното обществено осигуряване.
Сроковете за внасяне на задължителните осигурителни вноски са определени в чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 158 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 1, буква „в” от ЗЗО.
Когато лицата получават доходи за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на юридически лица, които не са търговски дружества /фондации, партии и др./, чиито правоотношения не са възникнали от избор и с тях не е сключено трудово правоотношение, се осигуряват като работещи без трудово правоотношение.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по Кодекса за социално осигуряване, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Необходимо е да се отбележи, че лицата, работещи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение по договори с повече от един възложител/работодател, следва да декларират за всеки месец поотделно сумата, върху която са направени осигурителните вноски за месеца по всеки от договорите. Декларирането на основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски е помесечно, тъй като дохода се отнася за месеците, през които е положен трудаи с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение. Разпоредбата се отнася само за вноските за социално осигуряване и не изключва задължителното здравно осигуряване на пенсионерите,които работят без трудово правоотношение.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Самоосигуряващи по смисъла на КСО са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, като декларират пред платеца на доходи, че са самоосигуряващи се лица.
Когато лицатаупражняват дейности на различни основания по чл. 4 от КСО подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал.1 от КСО/.
Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл. 7, ал. 6 от КСО/.
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е уеднаквен с реда за внасяне на осигурителнивноски по КСО, с изключение на случаите, когато лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на упоменатата по-горе разпоредба, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правоотношение. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд са осигурени за сметка на републиканския бюджет върху размера на получаваната пенсия. Това обаче не отменя действието на т. 6 от същата алинея, според която за лицата, получаващи доходи на различни основания, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи в предвидените за тях срокове и по ред, определен в чл. 4а,ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на здравноосигурителнитевноски, поредносттана доходите е следната:
1. пенсии /без добавките към тях/;
2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители.
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Предвид гореизложеното, в случай, че в устава на фондацията или с решения на колективния или управителния орган не са определени/договоренивъзнаграждения на председателя и членовете на настоятелството и надзорния съвет за положен труд, осигурителни вноски не се дължат. Ако впоследствие в някой от гореспоменатите актове се предвиди клауза за изплащане на възнаграждение на председателя на фондацията, членовете на настоятелството и Надзорния съвет, дори същото да не е начислено и изплатено, върху определеното възнаграждение, но върхуне по-малко от минималния осигурителен доход, следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски при съблюдаване на максималния размер на месечния осигурителен доход.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/