Прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална (Регламент (ЕО) №883/2004)

Изх. № ЕП-97-03-9
Дата: 29.01.2021 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11, параграф 3, точка “а“;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 12, параграф 1;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 14, параграф 2.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална (Регламент (ЕО) №883/2004)

Във Ваше писмено запитване, изпратено по компетентност от Националния осигурителен институт (НОИ) в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. №ЕП-97-03-09 от 12.01.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество командирова в държави членки на Европейския съюз (ЕС) работници на трудов договор. Във връзка с това подава искания до компетентната териториална дирекция на НАП за издаване на удостоверения А1 за приложимото осигурително законодателство на заетите при него лица.
С оглед на това е поставен следният въпрос: Следва ли да бъдат издадени удостоверения А1 за случаи като описания, както и кое законодателство (българското или това на приемащата държава) следва да бъде приложимо за тях?
Предвид изложеното в запитването, непълната фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставения въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
При така изложената фактическа обстановка лицата, за които се отнася запитването, попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, точка “а“ от Регламент (ЕО) №883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило, които дават възможност за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.
( Първото изискване е законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му.
Регламентите изискват лицето, което е командировано в друга държава членка, да членува в системата за социална сигурност на държавата членка, в която неговият работодател е установен, непосредствено преди началото на трудовото му правоотношение.
( Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка.
Съгласно чл. 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 за целите на прилагането на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, изразът „който обичайно осъществява дейността си в нея” се отнася до работодател, който обикновено извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешно управленски дейности на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
За да се установи дали предприятието обичайно извършва съществени дейности на територията на България се разглеждат всички относими критерии, характеризиращи осъществяваната дейност, а именно:
– мястото, където се намира седалището и администрацията на изпращащото предприятие;
– броят на административния персонал на изпращащото предприятие на територията на изпращащата държава (България) и в държавата, в която са командировани лицата;
– мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти;
– мястото, където са сключени договорите с работниците и приложимото спрямо тях трудово законодателство;
– икономическата дейност на работодателя, осъществявана на територията на България;
– оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. По принцип оборотът може да бъде оценен въз основа счетоводни отчети на предприятието за предходните 12 месеца, като в случаите на новоучредено предприятие се взема предвид оборота от момента на започване на дейността или по-кратък период, ако той е по-представителен за дейността. За да се приеме, че предприятието обичайно осъществява дейността си в изпращащата държава членка, то не следва да извършва единствено административно-управленски дейности на територията на тази държава, което от своя страна предполага, че предприятието реализира приходи от дейността си във въпросната държава. Достигнат оборот приблизително 25% от общо реализирания може да се счита за достатъчен фактор;
– периода от време, през който предприятието е установено в изпращащата държава.
Наличието на съществена дейност в изпращащата държава се установява чрез проверка и анализ на редица обективни фактори, като посочените по-горе са от особена важност. Следва да се отбележи, че този списък не е изчерпателен, тъй като във всеки конкретен случай могат да се вземат предвид и други критерии, съответстващи на характерните особености на предприятието и на действителното естество на дейността му в държавата, в която е установено.
( Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 е поддържането на „пряка връзка“ между работодателя и изпратеното лице.
( Четвъртото изискване е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.
( Последното задължително условие, определено в чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия се извършва от компетентния органа по приходите към съответната териториална дирекция на НАП, като всеки конкретен случай се разглежда и преценява индивидуално.
В заключение е важно да се подчертае, че работодател, установен в България, който командирова наето лице, за да работи на територията на друга държава членка, информира за това компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) №987/2009) като подава Уведомление по чл.15 от Регламент (ЕО) №987/2009 / Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за командировано заето лице (ОКд236). Компетентната териториална дирекция на НАП извършва задълбочена преценка за изпълнението на всичките пет задължителни условия, предвидени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1. Удостоверението се издава след поискване от лицето или от работодателя. Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка.
При условие че не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, не се издава удостоверение А1 и спрямо командированите заети лица се прилага основното правило на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, т.е. те ще бъдат подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си и задължителните осигурителни вноски за наетите лица следва да се плащат в тази държава, съгласно нейното законодателство.
Следва да имате предвид, че работодателите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицата, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.

В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното. Конкретната преценка кое е приложимото законодателство е на компетентния орган по приходите.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *