2_13/ 11.01.2012 г.
НООСЛБГРЧМЛ- чл.1, ал.3
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на чл.1, ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ/
В запитването по повод на подадени декларации, преди 01.01.2010 г., по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ за определяне видът на осигуряване на самоосигуряващи се лица, поставяте следните въпроси:
– разпоредбата на чл.1, ал.3, изречение трето от НООСЛБГРЧМЛ има ли обратно действие преди 01.01.2010 г. за подадените, след изтичане на 7-дневния срок от началото на упражняване/възобновяване на трудовата дейност, декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице със заявен вид на осигуряване „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица”;
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, презсъответните периоди,свързана със социалното осигуряване, изразяваме следното становище:
От 01 януари 2007 разпоредбата на чл.1, ал.3 и 4 от НООСЛБГРЧ, регламентираща реда и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица е променена.
Според чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
В ал. 4 от същата наредба е указано, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година – до края на януари на съответната календарна година.
За 2007 г., съгласно § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧ, самоосигуряващите се лица можеха да променят вида на осигуряването си чрез подаване на декларацияв срок до 28.02.2007 г.
Сроковете по чл.1, ал.3 и ал.4 и § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧ са преклузивни и при бездействие на носителя на субективното право-самоосигуряващото се лице, правото на промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока. Това е така и защото лицето не можеда черпи права, свързани с получаване на обезщетения и помощи от средствата на държавното обществено осигуряване, предвид собственото си неизправно поведение.
В този случай ежемесечното внасяне на осигурителни вноскиза всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица по съответния код за вид плащане в размер по-висок от нормативно регламентирания, без да е подадена декларация за това в установения срок, по своя характер и само по себе си не представлява правопораждащ факт.
Предвид изложеното считаме, че във всички случаи след 01 януари 2007 г. самоосигуряващо се лице, което започва/възобновява дейност след 31 декември 2006 г. и не е заявило осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица в сроковете по чл.1, ал.3 и ал.4 или § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧ, не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение и не може да се счита за осигурено и за риска „ общо заболяване и майчинство”.
Пак в този смисъл след 01.01.2010 г., разпоредбата на ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ е допълнена, като е добавено изречение трето с което изрично е регламентирано, че в случаите, в които при започване и възобновяване на трудова дейност не е подадена декларация за вида на осигуряване в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт /ДВ, бр.2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г./.
При прилагане на разпоредбите на алинеи 3 и 4 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, следва да се има предвид и следното:
Разпоредбата на ал. 4 е обща по отношение промяната на вида на осигуряването на самоосигуряващите се лица за всяка календарна година.
Съгласно разпоредбата на ал. 3 /в редакцията след 01.01.2008 г./, при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година, самоосигуряващите се лица не могат да променят вида на осигуряването си.
Следователно, гореизложеното се прилага при всички случаи на започване на трудова дейност от самоосигуряващото се лице, както и в случаите на възобновяване на същата в година, различна от годината, в която е прекъсната дейността.
‘