3_ 1229/16.05.2014 г.
ЗДДС, чл. 118
Наредба № Н-18 /2006 г., чл. 26, ал. 1, т. 2
Относно: прилагане разпоредбите на чл. 118 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)и Наредба № Н-18от 13.12.2006 г. на МФ
Съгласно изложеното в запитването предстои да се извършва дейност, свързана с организиране на развлекателно-спортни игри (пейнтбол), чието място на изпълнение е в различни обекти по желание на клиента. Във връзка с това се поставя въпроса как трябва да се отчитат приходите от предоставените услуги, като има първоначална такса за екипировка и следващи такси за консумативи – топчета, които се закупуват на определено количество – 100, 200, 300 и т.н.:
-може ли да се издават билети с фиксирана цена за екипировка и за топчета?
-при положение, че това не е възможно как следва да се програмира касовият апарат с оглед обстоятелството, че услугите се предоставят в различни места извън населеното място – поляни, гори и паркове?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ бр.63/2006г., посл. изм. ДВ бр. 1 от 3 Януари 2014г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г., обн. ДВ бр.106/2006г., посл. изм. ДВ. бр. 111 от 27 Декември2013г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 наот 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Легална дефиниция на понятието търговски обект е дадена в §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Това е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
По силата на чл. 4, т. 3 от Наредба № Н-18/2006г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр.54 от 2008г.); изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети, квитанции и др., които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра – един за клиента и втори за лицето по чл. 3.
С оглед посоченото в запитването, че се извършват продажби в брой и на стоки /топчета/, не е приложимо визираното в горецитираната разпоредба изключение. Следователно е налице задължение да се използва за отчитане на продажбите от стопанска дейност фискално устройство.
Предвид обстоятелството, че услугите се предоставят в различни места извън населеното място – поляни, гори и паркове, за целите на следващото изложение изхождаме от допускането, че дружеството няма стационарен търговски обект. При това положение считаме, че не е налице пречка продажбата на стоки и услуги да бъде отчитана с мобилен касов апарат.
В тази връзка е необходимо да се има предвид, че реквизитите на фискалната касова бележка се съдържат в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, като в т.2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит: „наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект – текст “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“. В тези случаи съгласно чл. 42, ал. 3 от посочената наредба лицето по чл. 3 без стационарен търговски обект съхранява:
1. в търговския обект – свидетелството за регистрация на ФУ;
2. в търговския обект – паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6;
3. на адреса за кореспонденция – КЛЕН и книгите за дневните финансови отчети.
С оглед гореизложеното считаме, че разпоредбите на Наредба Н-18/2006 г. на МФ дават възможност да се въведе в експлоатация едно фискално устройство,като то следва да бъде програмирано от съответната сервизна фирма така, че фискалната касова бележка да съдържа текст, съгласно чл.26, ал.1, т.2, предложение второ, а именно “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“.
‘