прилагане разпоредбите на чл.26, ал.2 и Параграф 8, си.2 от ПЗР на ЗДДС

Изх. №24-31-193
Дата:25.02.2008 г.
Относно: прилагане разпоредбите на чл.26, ал.2 и Параграф 8, си.2 от ПЗР на ЗДДС
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-193/16.05.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:
Българско юридическо лице, във връзка с извършвани от него доставки на стоки задава следните въпроси:
1.Кои лихви и неустойки са с обезщетителен характер, и кои не са?
2.При неизпълнение на задължение за плащане по фактури от предходни години,
следва ли лихвите и неустойките с обезщетителен характер да бъдат елемент на данъчната
основа, или за тях е приложим режимът за 2007 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По Първи въпрос:
Данъчното третиране на лихвите и неустойките с обезщетителен характер е регламентирано с разпоредбите на чл. 26, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.84 от Правилника за неговото прилагане.
Съгласно разпоредбите на чл.26, ал.2 от Закона, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в Закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката. При документирането им не се издава данъчен документ, а само документ, който удостоверява плащането им от контрагента по доставката, съгласно разпоредбите на чл.84 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен характер или, такива, със санкционен характер.
С обезщетителен характер се считат тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла вреди, в следствие неизпълнение на задълженията на другата страна по същия.
По смисъла на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За действително претърпените вреди в по – висок размер, кредиторът може да поиска обезщетение съобразно общите правила. На основание на същата законова разпоредба, лихва / обезщетение/ за всеки ден забава на съответното плащане, е дължимо, дори и в случаите, когато в сключения между страните договор липсва изрична клауза за заплащане на лихва.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация.
На основание чл.26, ад.2 от Закона, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа. В случаите на разваляне на конкретния договор, уговорените между страните неустойки не са основа за начисляване на данък върху добавената стойност по смисъла на чл.26, ал.1 от Закона, тъй като не е налице доставка по смисъла на чл.6 от същия закон.
По Втори въпрос:
По отношение на лихвите и неустойките с обезщетителен характер, платени през 2007 година, дължими за неизпълнение на задължения но фактури от предходни години, считам, че за същите, съгласно разпоредбите на параграф 8 от ПЗР на ЗДДС, е приложим данъчният режим, съществуващ към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана с фактура доставка. Съгласно цитираната разпоредба, когато след влизането в сила на Закона /Обн. ДВ,бр.63/2006г., в сила от 01.01.2007г./, възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставката, която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на същия закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл.115 от материалния закон, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана преди това доставка.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. № М-94-Е-147Дата: 01.02.2019 год. ЗДДФЛ, чл. 24; ЗДДФЛ, чл. 42. ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и

Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства

Изх. № М-24-33-165Дата:29.04.2013 год. ЗДДС, чл. 39, т.1; Наредба № Н-18/2006 год., чл. 3; Наредба № Н-18/2006 год., чл. 25; Наредба № Н-18/2006 год., чл.

прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Наредба№ Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени ли

Изх. №53-04-501/31.07.2017 г.Наредба №Н-9 от 16 декември 2009 г. – чл. 13; чл. 14В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с