искане за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ на ликвидатори на дружества, на основание чл.182, ал.2, т.2, б. а от ДОПК.

Изх. №24-31-20
Дата: 30.06.2009 год.
ДОПК, чл. 182, ал. 2, т. 2, б „а”
ОТНОСНО: искане за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ на ликвидатори на дружества, на основание чл.182, ал.2, т.2, б. „а“ от ДОПК.
Във връзка с Ваше запитване, относно прилагане на разпоредбата на чл. чл.182, ал.2, т.2, б. „а“ от ДОПК спрямо ликвидатори на дружества изразявам следното становище:
Съгласно чл.182, ал.2, т.2, б.“а“ от ДОПК ако публичното задължение не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Едновременно със или след поканатаорганът може, ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница.
Съгласно чл. 269, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/ ликвидаторите представляват дружеството, когато същото е във фаза на ликвидация и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. На основание чл. 266, ал. 6 от ТЗ ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. Дейността на ликвидаторите в производството по ликвидация представлява довършване на текущите сделки на дружеството, събиране на вземанията, превръщане на останалото имущество в пари и удовлетворяване на кредиторите /268 от ТЗ/.
Видно от цитираните законови текстове на ТЗ, ликвидаторът е управителен орган на дружеството, поради което по отношение на същия е допустимо от органите на НАП да се отправи искане до МВР за налагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 182 , ал.2, т.2, б.“а“ от ДОПК.
Смисълът на забраната за напускане на страната, е да мотивира членовете на управителните и контролните органи на юридическото лице, което има данъчни и други публични задължения, да проведат стопанската политика на дружеството по начин, че то да погаси тези задължения. Видно от текста на чл. 182, ал.2, т.2 на ДОПК, законът не обвързва приложението на ПАМ с обективни обстоятелства относно периода на възникване на задължението или субективни обстоятелства относно виновно поведение на органите на дружеството във връзка с необезпечаване или неплащане на публичното задължение. Достатъчно е към момента на подаване на искането за налагане на мярката лицето, относно което се предлага да бъде наложена, даимакачествотоначленнаконтролнитеилиуправителнитемуорганина
дружеството – длъжник и да е налице неизплатен или необезпечен публичен дълг в размер над 5000 лв.
Предвид обстоятелството, че съгласно ТЗ отговорността на ликвидаторите е ограничена до тяхната дейност в производството по ликвидация на дружеството, следва да се приеме, че приложението на разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2, б. „а“ от ДОПК по отношение на ликвидаторите, следва да се съобрази с обстоятелството, дали същите са лица, определени/назначени от дружеството, или:
-ликвидаторите са назначени от съда или длъжностното лице по вписванията,
въз основа на утвърдения от Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията
списък;
-ликвидаторите са назначени въз основа на решение на принципала, когато
това е Държавата или Общината.
В тези случаи, доколкото ликвидаторът се явява същевременно лице, което изпълнява въз основа на назначение от публичен орган дейност в обществен интерес, налагането на ПАМ без наличие на обективна връзка между неплатеното/необезпечено задължение на дружеството и дейността на ликвидатора би било необосновано. Считаме, че в посочените по-горе случаи, при които ликвидаторът не е лице определено/назначено от дружеството, искането до МВР за налагане на ПАМ следва да бъде отправяно само в случай, че има обективна връзка между обстоятелствата, предпоставящи приложението на чл. 182, ал.2, т.2, б. „а“ от ДОПК и дейността на назначения от съответните, външни за дружеството органи или лица ликвидатор.
Когато ликвидаторът е назначен от Съда, от Агенцията по вписванията, или с решение на принципала Държавата или Общината и това лице не е било управител или член на орган на управление на дружеството преди ликвидацията, мярката по чл.182, ал.2, т.2, б. „а“ от ДОПК може да бъде наложена само при наличие на обективна връзка между дейността на ликвидатора и неплатеното или необезпечено публично задължение в размер над 5 000 лв. Това са случаите, при които задълженията:
-са възникнали след назначаването на ликвидатора и не са платени и не са
представени обезпечения за същите, или
-са възникнали или установени преди назначаването на ликвидатора и не са
били платени или обезпечени чрез наличното през периода на ликвидацията имущество
на дружеството или от паричните постъпления в резултат на дейността на ликвидатора
за осребряване на имуществото, въпреки, че е било налично имущество, достатъчно за
обезпечаването/заплащането на дълга.
В случай обаче, че назначеното за ликвидатор от Държавата, Общината, Съда или Агенцията по вписванията лице е било член на управителен или контролен орган на дружеството и преди ликвидацията, мярката по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ДОПК следва да се налага независимо от периода на възникване на задълженията, съответно причините за неплащането или необезпечаването им.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар