Прилагане разпоредбите на чл. 30, 31, 36 и 70 от ЗДДС.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на чл. 30, 31, 36 и 70 от ЗДДС.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството наема товари от други фирми, както и превозни средства, с които да ги превозва. Транспорта се извършва от България до Турция. Дружеството не разполага със собствени превозни средства.
Дружеството притежава разрешителни за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство съгласно Наредба № 11 за движение на извънгабаритни или тежки превозни средства. Извънгабарините или тежките превозни средства се придружават с автомобили. За тази цел се командироват лица.
Поставени са следните въпроси:
1. За извършените услуги дружеството може ли да издава фактури с нулева ставка на основание чл. 30, чл. 31 и чл. 36 от ЗДДС.
2. Дружеството има ли право да приспадне данъчен кредит за закупеното гориво, необходимо за зареждане на автомобилите, с които се придружават извънгабарините или тежките превозни средства.
В отговор на поставените от Вас въпроси изразяваме принципно становище:
Член 30 от ЗДДС регламентира случаите, при които за доставката на услуги по международен транспорт на стоки може да се приложи нулева ставка. С нулева ставка на данъка се облага всяка услуга по транспорт на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната,
или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗДДС спедиторските, куриерските и пощенски услуги, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки са приравнени на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1 от закона, т.е. за такива услуги също се прилага нулева ставка. В ал. 3 на чл. 30 от ЗДДС е уточнено, че спедиторските услуги са услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.
Когато за доставка на стока или услуга е приложима нулева данъчна ставка като задължителен реквизит във фактурата по чл. 114 от ЗДДС трябва да се посочи основанието за прилагането на нулевата ставка. Това означава, че за доставка спедиторски услуги, във фактурата като основание за неначисляване на данък следва да се посочи разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че не попадате в хипотезата на чл. 31 от ЗДДС, която регламентира доставките свързани с международен транспорт, като доставка на стоки за снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато тези услуги са свързани с международен транспорт. При условие, че извършвате услуги като агент, брокер или посредник действащи от името и за сметка на друго лице, когато тези услуги са свързани с международен транспорт, като основание за неначисляване на данък във фактурата следва да се посочи разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗДДС.
По отношение на втория въпрос следва да имате предвид, че:
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от материалния закон.
По смисъла на точка 4 и 5 на същата правна норма, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС, когато, респективно:
– е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил; и/или
– стоките и услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или
експлоатацията на мотоциклетите и леките автомобили, както и за получените транспортни услуги или таксиметрови превози с такива превозни средства.
Това ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит отпада в случаите на чл. 70, ал. 2 и 3 от закона. В конкретният случай, разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, дава право на лицата, да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица. За да упражнят на това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.
Едновременно с това тези разходи за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.
Предвид гореизложеното за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за транспорта на командированите от него лица, независимо дали същият е извършен със собствено МПС или наето от дружеството или с такова собственост на командированото лице, ако притежава притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред и разходите са документирани съобразно изискванията на посочените наредби.

Оценете статията

Вашият коментар