Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) 192

Изх. № М-26-Б-687
Дата: 17.03.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 4;
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 4.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмено запитване, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №М-26-Б-687 от 15.12.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
През 2020 г. Ваш клиент – физическо лице (ФЛ) придобива 100 % от капитала на чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ), което се намира извън територията на Европейския съюз (ЕС), и с чиято държава България няма сключена спогодба за избягване на двойно данъчно облагане. По решение на физическото лице дружеството е разпределило дивидент в негова полза. С оглед на това, че дружеството не разполага с толкова голяма парична сума, колкото е размерът на дивидента, то е уведомило свой длъжник – българско търговско дружество (БЮЛ-1) да плати в полза на физическото лице целия размер на дължимите от него суми, като така ще се освободи от задълженията си към ЧЮЛ.
Тъй като размерът на задължението на БЮЛ-1 към ЧЮЛ е голям и БЮЛ-1 не е в състояние да плати цялата сума, физическото лице в момента е в преговори с едноличния собственик на капитала на БЮЛ-1, който е друго българско юридическо лице (БЮЛ-2) за следното:
– да направи непарична вноска в капитала на БЮЛ-1 с размера на описаното по-горе вземане.
– да прехвърли вземането си от БЮЛ-1 към БЮЛ-2, като по този начин физическото лице ще е кредитор на БЮЛ-2, а то на БЮЛ-1 и след това да направи непарична вноска в капитала на БЮЛ-2 с размера на вземането си за дивидент, описано по-горе.
В тази връзка поставяте следния въпрос:
В случай че физическото лице апортира вземанията си за дивидент и ги трансформира в дялово или в акционерно участие в дружество, което не е задължено за изплащането на този дивидент, но което е задължено към него за заплащане на задължение на друго правно основание, намират ли приложение разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, или в случая облагането на доходите от дивиденти може да се отложи, ако дивидентите се капитализират, на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ?

Предвид изложеното в запитването и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни. Освен това запитването Ви е насочено към проучване становището на НАП относно данъчните ефекти във връзка с посочени различни хипотези, и в този смисъл има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. При това описаната фактическа ситуация не е достатъчно ясна, което е от първостепенно значение за изготвянето на конкретен отговор. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставения въпрос. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. В запитването Ви не е уточнено, но за целите на отговора ще допуснем, че в конкретния случай става въпрос за местно физическо лице.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ „дивидент“ е:
* доход от акции;
* доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
* скрито разпределение на печалбата.
Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не са облагаеми разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции. В конкретния случай цитираната разпоредба не може да бъде приложена, тъй като печалбата (или друг източник на собствен капитал) на ЧЮЛ не е разпределена под формата на нови дялове, а по решение на едноличния собственик – физическо лице, е разпределен дивидент. Дивидентът, разпределен в полза на физическото лице, представлява облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и съответно за него се дължи окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ.

В съответствие с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, подлежащ на облагане с окончателен данък, е от източник в чужбина и платецът на дохода не е задължен да удържа и внася окончателния данък по чл. 46 от ЗДДФЛ, същият се внася от местното физическо лице, придобило съответния доход, в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Действията, които впоследствие физическото лице ще предприеме във връзка с така придобитото право на вземане от БЮЛ-1, не променят характера на дохода, получен от ЧЮЛ (дивидент). Тези действия най-общо следва да се разглеждат като отделна сделка, която би могла да генерира впоследствие доход от друг източник (друг вид доход, според източника му), в зависимост от решението на физическото лице и извършените от него конкретни действия.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Задължения при наследяване на починал ЕТ

ОТНОСНО: Задължения при наследяване на починал ЕТВ Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-55/ 11.05.2018г. Изложена е следната фактическа обстановка:

прилагане на чл. 204 от ЗКПО

Изх. №92-00-884Дата: 09.11.2011 год. ЗКПО, чл. 204; ДР на ЗКПО, § 1, т. 34.Относно:прилагане на чл. 204 от ЗКПОВъв Ваше писмо, постъпило в ЦУ на

Прилагане на данъчното и осигурително законодателство от физическо лице регистрирано като осигурител.

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство от физическо лице регистрирано като осигурител. Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване

ЗКПО, чл.245, aл. 3

2_1963/26.11.2010г.ЗКПО – чл.245, ал.3. Във Ваше писмено запитване изх.№…………….., заведено с вх.№………….. по регистъра на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …. във връзка