Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) 191

Изх. № 24-39-54
Дата: 29.05.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 13;
ЗДДФЛ, чл. 35, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №24-39-54 от 13.04.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В съответствие с Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) №261/2004), всеки пътник, чийто полет закъснее или бъде отменен поради извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, има право на обезщетение в размер, определен съгласно чл. 7.
Въз основа на Регламент (ЕО) №261/2004 възникват права на пътника срещу въздушния превозвач, с който пътникът има договорни отношения. Такива права възникват при отказан достъп на борда, отмяна на полет, закъснения на полети за три и повече часа. Обезщетението, което се дължи при отмяна или закъснения на полети зависи от разстоянието на маршрута на полета (от 250 до 600 евро).
Дейността на „…“ ООД е да съдейства на пътниците за получаване на обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004 за закъснял полет или отмяната му, в случай че им се дължи такова, като предварително им го изплаща в размер на договорена сума. От своя страна пътникът прехвърля на дружеството правото си на обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004 от въздушния превозвач. Това се осъществява като пътникът регистрира бордната си карта в мобилно приложение преди излитане на неговия полет. Пътниците, ползватели на услугата на дружеството, могат да бъдат физически лица от България, Европейския съюз и от трети държави, т.е. услугата не е ограничена според националността на пътника. Целта на дружеството е да бъде разширен кръгът на компенсираните за закъснели или отменени полети пътници, както и да бъдат улеснени, когато се дължи обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004. За да се постигне това се извършва преразпределение на закупените от дружеството и събрани чрез съдебни и извънсъдебни процедури срещу въздушните превозвачи обезщетения, като от тези събрани суми се изплаща компенсация на пътниците, ползващи услугата, и се покриват разходите за организацията на услугата и предлагането й на пазара. В процеса на работа на дружеството съществуват две основни хипотези:
1. Първата хипотеза е, когато полетът на пътника закъснее, но при условия, които не отговарят на Регламента, а именно под 3 часа. Въпреки това, съгласно Общите условия, с които пътникът ползвател на услугата, е приел предварително при регистрацията си в мобилното приложение, за Дружеството настъпва задължението да му изплати компенсация, в случай че закъснението е над 1 час.
2. Втората хипотеза е, когато настъпи събитие, упоменато в чл. 4, 5 и 6 от Регламент (ЕО) №261/2004 – тогава се сключва договор за цесия, между пътника и Дружеството, съгласно който пътникът прехвърля на дружеството правото върху обезщетението, което е дължимо от въздушния превозвач. Дружеството заплаща на пътника незабавно компенсация, представляваща цена по договора за цесия, независимо дали прехвърленото обезщетение ще бъде събрано ефективно или не.
Във връзка с описаното по-горе поставяте следните въпроси, касаещи данъчното третиране по ЗДДФЛ на сумите, изплатени на физическите лица – пътници, които ползват услугата:
1. Компенсациите, изплащани на физическите лица от Дружеството, по хипотеза 1 и хипотеза 2, представляват ли необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ?
2. Възниква ли задължение за дружеството да удържа авансов данък и да подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, както и да подава информация за изплатените суми в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?
3. Следва ли пътниците да декларират този вид компенсация в своите годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. В общия случай облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ са обезщетенията за пропуснати ползи и неустойките с такъв характер, посочени изрично в разпоредбите на чл. 35, т. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Имуществени вреди са тези, които засягат материалните интереси на увредения. Те биват: претърпяна загуба (щета) – изразяваща се в намаление на имуществото на увредения и пропусната полза – увреденият пропуска да получи нещо, което при равни други условия би увеличило имуществото му. В правната доктрина и съдебната практика пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора – Тълкувателно решение № 3/2012 г. от 12.12.2012 г. на Върховния касационен съд.
Обезщетенията, които се изплащат на пътниците в съответствие с чл. 7 на Регламент (ЕО) №261/2004 поради отказан достъп на борда, отмяна или закъснение на полет, нямат характер на обезщетения за претърпени загуби (щети) или пропуснати ползи, тъй като не се заплащат поради засегнати материални интереси. Те представляват по-скоро неимуществени вреди, свързани с причинени притеснения, несигурност, загуба на време или други неудобства на пътниците. Следователно обезщетенията по чл. 7 от Регламент (ЕО) №261/2004 нямат характер на пропуснати ползи и съответно не попадат в обхвата на облагаемите доходи по реда на чл. 35, т. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Аналогични са и обезщетенията, описани от Вас в първата хипотеза, независимо че същите не отговарят на условията, посочени в Регламент (ЕО) №261/2004.
Следователно сумите, предоставяни от дружеството на физическите лица, попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ. Тези доходи не подлежат на облагане и деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Предвид разпоредбата на чл. 50а от ЗДДФЛ, този необлагаем доход може да бъде деклариран във формуляра само от местни физически лица, при това по желание. Изплатените от дружеството необлагаеми доходи не се посочват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не попадат в предвидените от закона изключения.
Следва да имате предвид, че изключение от гореизложеното данъчно третиране е регламентирано за случаите по чл. 8, ал. 11 от ЗДДФЛ. На това основание неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ, тези доходи се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани от съответното чуждестранно физическо лице чрез определена база в страната. В съответствие с чл. 37, ал. 2 и 46, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателния данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи при данъчна ставка от 10 на сто. Съгласно чл. 65, ал. 10 от ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите по чл. 8, ал. 11 от ЗДДФЛ се удържа и внася от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от местното юридическо лице, от едноличния търговец, от мястото на стопанска дейност или определената база в страната. В съответствие с чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ дължимият окончателен данък следва да се декларира от предприятието – платец на дохода в срока за внасянето му. Освен това тези доходи се описват от предприятието – платец на дохода в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ (виж чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ).

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Данъчното третиране от гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ при безвъзмездното прехвърляне на съоръжения за външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове и градин

Изх. № 26-Е-43Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: Данъчното третиране от гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ при безвъзмездното прехвърляне на съоръжения

издадените официални и частни документи.

1_137/01.12.2010чл.10, ЗКПОчл. 49 ДОПКПо повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр………. с вх.№ …………………… г. изразяваме следнотопринципно становище:В запитването са поставени два въпроса,

Издаване на фактура към касовата бележка за услуга – престой на паркинг”, стопанисван от Община и дали издаваните фискални касови бележки са документ, който може да бъде признат за разход от органите

Изх.№………………..Дата………………….ОТНОСНО: Издаване на фактура към касовата бележка за услуга – „престой на паркинг”, стопанисван от Община и дали издаваните фискални касови бележки са документ, който

Внасяне на здравноосигурителни вноски за лица, навършили 18-годишна възраст и продължаващи обучението си за придобиване на професионална квалификация, след завършване на средно образование

ЗЗО: чл. 40, ал. 3, т. 1; чл. 40, ал. 5;ЗНП: чл.22; чл. 24, ал. 1; чл. 31, ал. 1;ОТНОСНО: Внасяне на здравноосигурителни вноски за

ЗДДС, чл.74,ЗДДС, чл.117

. 24-34-279Дата: 09.02.2009 год. ЗДДС, чл. 74; ЗДДС, чл. 117. Относно : Правото на данъчен кредит по реда на чл.74 от ЗДДСПо повод Ваше запитване