прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх.№ 21-04-4
23.10.2012 г.
чл. 7, ал. 4 от ЗДДС
чл. 45, т. 1, б. „б
чл. 7, ал. 5, т. 8 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” . са постъпили Ваши писмени запитвания, приети с вх. № 21-04-4 от 03.08.2012 г. и вх. № М-70-00-56 от 30.07.2012 г., относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитванията е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС, предвижда да сключи договор с румънско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Румъния, за изработка (ишлеме) на тръби. За целите на производството на квадратните тръби българското дружество ще доставя на румънското дружество рулони, които ще се транспортират директно от доставчика на рулоните (в ЕС или извън ЕС) до румънското дружество, което ще извърши услугата (ишлеме). Произведените тръби ще се реализират както на румънския пазар, така и на други пазари в и извън ЕС. Българското дружество ще упълномощи акредитиран представител в Румъния, чрез който да се регистрира за целите на ДДС в Румъния и да извършва всички сделки на територията на Румъния – внос, ВОП, ВОД и продажби на румънски контрагенти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
По отношение получаването на стоката
1.При получаването на рулоните от трети страни и обмитяването им в Румъния от акредитирания представител там, платеният ДДС ще формира ли данъчен кредит в Румъния?
2.Получаването на рулоните от държави членки на ЕС ще се третира ли като ВОП?
3.Как следва да се третира доставката на рулоните от българското дружество с ИН по ЗДДС от България до Румъния с ИН за целите на ДДС на българското дружество в Румъния?
По отношение продажбата на произведената продукция
1.Как се третира доставката на тръбите на територията на Румъния?
2.Как се третира доставката на тръбите извънЕС?
3.Как се третира доставката на тръбите вЕС?
4.Как се третира доставката на тръбите от българското дружество с ИН по ДДС в Румъния към същото с ИН по ЗДДС в България?
5.Какви документи следва да издаде дружеството при транспортиране на рулоните от склад в България към склад в Румъния?
6.С какви документи следва да разполага дружеството при връщането на вече произведените тръби в склада на територията на страната? Как следва да се третира сделката по ЗДДС?
7.Възможно ли е дружеството да извършва доставки към клиенти в Румъния и в други държави без да е необходима регистрация за целите на ДДС в Румъния?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение получаването на стоката
По първи и втори въпрос
След регистрацията на дружеството за целите на ДДС в Румъния то следва да прилага разпоредбите на румънското законодателство по отношение на доставките с място на изпълнение на територията на Румъния. Това означава, че правата и задълженията на дружеството във връзка с ДДС – възникване на право на приспадане на данъчен кредит, както и за начисляване на данък върху добавената стойност, следва да се съобразят с румънското законодателство.
По трети въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС възмездна вътреобщностна доставка на стоки е изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС. От текста на разпоредбата и посоченото в запитването е видно, че доставката на рулоните от дружеството, регистрирано по ЗДДС до същото, регистрирано за целите на ДДС в Румъния представлява ВОД.
Документите, удостоверяващи извършването на ВОД са посочени в чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС). Разпоредбата на чл. 45, т. 1, б. „б” от закона сочи като документ за доставка в случаи на ВОД по чл. 7, ал.4 от ЗДДС лицето да разполага с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Освен това, съгласно чл. 45, т. 2, б. „б” от ЗДДС лицето следва да разполага и с документ, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка – транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Следва да се има предвид, че правилото на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС се прилага в случай, че стоките не се връщат на територията на страната. Съгласно чл. 7, ал. 5,т. 8 от ЗДДС не е ВОД изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната. В този случай доставката, която българското дружество получава от румънското дружество представлява доставка на услуга по работа върху движима вещ, по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (ишлеме).
По отношение продажбата на произведената продукция
По първи въпрос
Мястото на изпълнение при доставка на стока се регламентира в чл. 17 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 на същия член място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.  Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя /чл. 17, ал. 2 от ЗДДС/. Предвид горните правила, при доставка на тръби на територията на Румъния мястото на изпълнение на тази доставка е в Румъния. Това означава, че ако дружеството разполага с ИН за целите на ДДС в Румъния доставката следва да се третира, съгласно румънското законодателство и не се дължи ДДС по реда на ЗДДС. В случай, че дружеството няма ИН за целите на ДДС в Румъния, то с горните доставки ще формира оборот за регистрация в Румъния.
По втори въпрос
Тъй като в запитването не е посочено от къде ще се извършва износ на стоката – от България или от Румъния следва да се има предвид, че в случай, че се извършва износ от територията на Румъния се прилага румънското законодателство. В случай, че със стоката се извършва износ от територията на страната е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, съгласно която облагаема доставка с нулева ставка е:  
1.доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2.доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
По трети въпрос
За тръбите, които ще се доставят от дружеството от територията на Румъния до други държави членки на ЕС се прилага отново румънското законодателство, предвид мястото на изпълнение на доставката, съгласно чл. 17 от ЗДДС.
По четвърти въпрос
В случай, че стоката се връща обратно в склада в България, след като е била изпратена за работа по нея в Румъния е приложима разпоредбата на чл.7, ал. 5, т. 8 от ЗДДС и дружеството, регистрирано по ЗДДС в България не извършва ВОД, а получава услуга по работа върху движима вещ, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (ишлеме), (виж изложеното в отговора по трети въпрос по отношение на получаване на стоката).
По пети и шести въпрос
C оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 5, т. 8 от ЗДДС, по силата на които изпращането/транспортирането на стоки извън територията на страната не представлява ВОД във визираните хипотези, следва да се има предвид, че движението на стоки между две държави – членки в тези случаи следва да се отразява в регистър на основание чл. 123, ал. 2 от ЗДДС, който следва да осигурява информация, регламентирана в чл. 121, ал. 8 от ППЗДДС. Съгласно чл. 123, ал. 2 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи. Разпоредбата на чл. 121, ал. 8 от ППЗДДС гласи, че всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8-10 ичл. 13, ал. 4, т. 8-10 от закона, който осигурява следната информация:
1. вид на изпратените/получените стоки;
2. цел на изпращане/получаване на стоките;
3. количество на изпратените/получените стоки;
4. държава членка, до която са изпратени или от която са получени стоките;
5. дата на изпращане/получаване на стоките.
По силата на чл. 7, ал. 6 във връзка с ал. 4 от ЗДДС, когато условията по ал. 5, т.8-10 от ЗДДС отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка по ал. 4.
В случаите когато лицето е отразило изпращането или транспортирането на стоки в дневника по чл. 123, ал. 2 от ЗДДС и условията по чл. 7, ал. 5, т. 8 от ЗДДС отпаднат, а лицето – получател е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, на чиято територия са изправени или транспортирани стоките, се приема, че към момента на отпадане на обстоятелствата е налице доставка по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която законът приравнява на възмездна. Следователно, лицето трябва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 10 и 11 от ЗДДС.
По седми въпрос
ЗДДСне ограничава лицата да извършват доставки с ИН по ДДС, издаден в България. Основанията, респективно задълженията за регистрация за целите на ДДС в Румъния са съгласно румънското законодателство и не са от компетентността на българската приходна администрация.

Оценете статията

Вашият коментар