ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА”СОФИЯ .№ 53-04-59 от
2013 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 18, ал. 3 от ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …са постъпили Ваши писмени запитвания, приети с вх. №№ 53-04-59/17.10.2013 г., 53-03-56/17.10.2013 г. и М-70-00-14/21.10.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитванията е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ООД е официален представител на китайско дружество и извършва търговия с играчки, внос от Китай. Продажбите се осъществяват както на територията на страната, така и в Румъния, и в Сърбия. „X” ООД е приело следната бонус политика: при поръчка на стока на стойност 30 000. 00 евро от Румъния до края на годината, дружеството дължи бонус от 5 %, платими в допълнителна стока.
До момента от Румъния са заявили стока за 25 000.00 евро, а в средата на ноември 2013 г. ще заявят още 5 000. 00 евро, след което „X” ООД ще им изпрати стока по техен избор за 1 500. 00 евро (5 %).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.С какъв документ следва да се изпрати стоката, представляваща бонус?
2.С каква стойност следва да се отрази доставката на бонус стоката във VIES декларацията?
3.Следва ли „X” ООД да извърши корекция на ползвания при вноса данъчен кредитпри доставката на стоката, представляваща бонус?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В търговската практика се предоставят бонуси с различен характер. Те може да бъдат т.нар. “прогресиращ бонус”, “мастър бонус”, “финансов бонус” и др. В зависимост от договорените условия и периодичност за предоставянето им те се предоставят като процент от постигнат оборот под формата на отстъпка от цената или количество допълнително предоставяна стока (наричан още “натурален рабат”). Редът за данъчното третиране на бонусите е свързан и с условията, при които е договорено предоставянето им. По своя характер бонусите, предоставени под формата на стока, представляват търговска отстъпка.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че в случая става въпрос за бонус, предоставян на търговец под формата на допълнително количество стока от доставчика на стоката поради достигнат оборот, т.е. като натурален рабат от договорената цена на доставките. В резултат на това се променя размерът на данъчната основа, върху която е начислен ДДС за доставките, даващи право на получателя им да получи рабата.
Общият принцип за определяне на данъчната основа е регламентиран в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Същевременно изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Съгласно същата разпоредба, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
В чл. 18 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) изчерпателно са изброени условията за извършване на търговска отстъпка или намаления, предоставени на получателя.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗДДС, член 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги.
Следва да се има предвид разпоредбата на ал. 2, според която не се счита за предоставена търговска отстъпка или намаление предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят. Предвид това и тъй като от посочената в запитването фактическата обстановка не е видно стоките, които ще се предоставят като бонус дали са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят, то този факт следва да се съобрази при преценката на това, дали ще е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. В текста на чл. 18, ал. 3 от ППЗДДС се дава разяснението, че стоките или услугите са свързани с предмета на доставката по смисъла на ал. 2, ако са от същия вид или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.
С разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗДДС е предвидено, че когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие на доставката, за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури – с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката.
Редът и сроковете за документиране на промените в данъчните основи на доставките, настъпили след възникването на тяхното данъчно събитие е регламентиран в чл. 115 от ЗДДС. В съответствие с него промяната се документира по реда на чл. 115 от ЗДДС с кредитно известие към фактурата за доставката на стоката, за която се прави отстъпка. Освен реквизитите по чл. 114 от ЗДДС известието следва да съдържа номера и датата на фактурата, към която е издадено, и основанието за издаването му (в случая “търговска отстъпка под формата на стока”). В същото време предоставянето на натуралния бонус следва да се документира със съответната фактура.
Следователно натуралният рабат, предоставен на румънското дружество след възникването на данъчното събитие на доставката, следва да се документира от Йес Груп” ООД чрез издаването на:
-кредитно известие към вече издадената фактура, както и
-фактура за предоставянето на рабата.
В резултат на това, в случая „X” ООД ще документира предоставянето на бонус от 5 % като отстъпка в натура с фактура с обща стойност 1500. 00 евро. Във фактурата следва да се впишат като бройки и стойност (единична цена, без ДДС) броят и стойността на стоките, предоставяни като отбив. На отделен ред в документа трябва да се посочат данъчната основа на доставката – 1500. 00 евро, както и подлежащият на начисляване върху нея данък (при извършване на ВОД – 0 %). Така издадената фактура следва да се отрази във VIES-декларацията с посочената по-горе стойност 1500.00 евро.
Същевременно ще се състави и кредитно известие към издадената в средата на ноември фактура, отново на обща стойност 1500. 00 евро. То ще документира намалението в данъчната основа на продажбите на стоки, осъществени през м. ноември и начисления за тях ДДС.
Така данъчната основа на извършените доставки на стоки, по които получател е румънското дружество, ще остане 30 000. 00 евро (тези стойности се получават като сума от първоначално издадените две фактури). Срещу тях обаче „X”ООД вече ще е доставил стока не за 30 000. 00 евро, а за 31 500. 00 евро. Налице ще е документ (съставената трета фактура), който позволява на „X”ООД да изпише предоставената като отстъпка в натура стока, а на купувача (румънско дружество) да заприходи същата в своето счетоводство. Също така с издаването на кредитно известие се е променила продажната цена на доставените през ноември стоки. Едновременно с това се вижда, че е запазена непроменена и общата стойност на облагаемите доставки, осъществени между двете лица през месеца
(30 000. 00 евро лв.).
Корекция на ползван данъчен кредит, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС следва да извършва регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит. От изложеното по-горе е видно, че стоката, предоставена от „X”ООД под формата на бонус няма да сеизползва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, поради което не следва да се извършва корекция на ползвания при вноса данъчен кредит.