Изх.№ 23-22-817 от
2013 г.
чл.115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-817/15.04.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.03.2007 г. между „X“ АД – продавач и „Y“ ООД – купувач са издадени фактури за авансово плащане от фирма „X“ АД, както следва:
1.Фактура 201/09.03.2007 г. – 300 000.00 лв.
2.Фактура 240/05.04.2007 г. – 68 356.85 лв.
3.Фактура 303/12.04.2007 г. – 100 000.00 лв.
4.Фактура 376/10.05.2007 г. – 100 000.00 лв.
5.Фактура 426/11.06.2007 г. – 100 000.00 лв.
Към всички издадени фактури е извършено плащане от „Y“ ООД. Съгласно анекс към предварителния договор от 15.06.2009 г. продавачът се задължава да върне на купувача сумата от 200 000.00 лв. В изпълнение на анекса сумата е върната като „X“ АД издава кредитно известие за документиране на плащането.
Без да е ясно от изложената фактическа обстановка „X“ АД издава второ кредитно известие от 18.02.2013 г. за сумата от 468 356.80 лв. Твърди се, че по него няма плащане.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е зададен следният въпрос:
Следва ли „Y” ООД да внесе дължимия ДДС по кредитното известие, след като не е получило плащане от контрагента?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласночл.115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС при намаление на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде кредитно известие към фактурата. Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 гласи, че известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по чл. 115, ал. 1 от закона.
От текста на разпоредбите е видно, че издаването на кредитно известие предполага разваляне на доставка или намаляване на данъчната основа на доставката, както и постигане на съгласие между страните по сделката, за да се осъществят правните последици на издаденото кредитно известие.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводството се осъществява при съобразяване със счетоводния принцип „текущо начисляване” – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Предвид това, издаденото кредитно известие от „X” АД следва да се включи в отчетните регистри в периода, в който е издадено, независимо, че плащане по него не е извършено.
Следва да се има предвид, че разрешаването на спорове по търговски взаимоотношения не са от компетентността на Националната агенция за приходите.’