прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх.№ 23-22-2430 от
08.10.2012 г.
чл. 69, 70 и 71 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” .е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-2430/24.07.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството изпълнява проект Клъстер „Интер мода трейдинг – обединени можем повече…” по договор за безвъзмездна финансова помощ №К-02-7/06.01.2012 г. по схема BG161Po003-2.4.01 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България” по Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013 г.”. Към момента на сключване на договора за финансиране дружеството не е регистрирано по ЗДДС, считано от 03.07.2012 г. има регистрация, на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е третирането по ЗДДС на доставките от посочения проект по оперативната програма?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно третирането на ДДС като допустим разход и определянето му като възстановим или невъзстановим при изпълнение на проекти по Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз е издадено Указание на МФ№ 91-00-502/27.08.2007 г.В т.11 и т.12 от горното указание са уредени случаите, при които данъкът върху добавената стойност се определя като възстановим или невъзстановим.
Съгласно т. 11 – Бенефициентът определя данък върху добавена стойност за възстановим по смисъла §1 от допълнителните разпоредби на Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. (недопустим разход за финансиране от Оперативните програми) при наличието едновременно на следните условия:
11.1. Бенефициентът е регистрирано по ЗДДС лице, с изключение на случаите, когато лицето е регистрирано по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС (регистрация при вътреобщностно придобиване);
11.2. доставчикът на стоките и услугите, необходими за изпълнението на проект по Оперативна програма, е регистрирано по ЗДДС лице;
11.3. по отношение на стоките и услугите:
11.3.1. стоките и услугите, финансирани по Оперативна програма, се използват за целите на извършваните от регистрираното лице (бенефициент на безвъзмездна финансова помощ) облагаеми доставки, за които съгласно чл. 69 от ЗДДС, лицето има право на приспадане на данъчен кредит.
или
11.3.2. регистрираното лице (бенефициент на безвъзмездна финансова помощ) има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, финансирани по Оперативна програма, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право. Данъкът за стоки и услуги, финансирани по Оперативна програма, по отношение на който регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 от ЗДДС, се счита за възстановим данък върху добавена стойност до размера на частичния данъчен кредит.
Съгласно т.12. – Бенефициентът определя данък върху добавена стойност като невъзстановим (допустим разход за финансиране от Оперативните програми), когато:
12.1. бенефициентът не е регистриран по ЗДДС;
12.2. бенефициентът е регистрирано по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС (регистрация при вътреобщностно придобиване);
12.3. бенефициентът е регистрирано лице по ЗДДС на основание, различно от посоченото в т. 12.2. на настоящето указание и стоките и услугите, финансирани по Оперативна програма, са предназначени за:
12.3.1. извършване на освободени доставки по глава четвърта по ЗДДС;
или
12.3.2. безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
12.4. бенефициентът е регистрирано лице по ЗДДС и правото на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, финансирани по Оперативна програма, не е налице на основание чл. 70, ал. 1, т. 4, 5 от същия закон.
Предвид изложеното и посоченото в запитването, че бенефициентът е регистриран на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, то за да се определи дали ДДС е невъзстановим (допустим разход) следва да се прецени, доколко основните дейности във връзка с проекта попадат в изброените точки – 12.3.1, 12.3.2 или 12.4.
От приложения към запитването бюджет на безвъзмездното финансиране може да се направи заключението, че то ще бъде използвано за получаване и последващо извършване на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на лицето. В този случай, за да се прецени ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 69, 70 и 71 от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит е регламентирано в чл.69 от ЗДДС. Съгласно ал.1, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са описани в чл. 71 от ЗДДС. Следва да се имат предвид и ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, посочени в чл. 70 от ЗДДС.
В тази връзка в горепосоченото указание има приложена таблица с примерен списък на типични дейности извършвани по проекти, финансирани от Оперативни програми, изпълнявани от бенефнциенти, които са регистрирани по ЗДДС и доставчиците на стоките и услугите на тези дейности за лица, също регистрирани по ЗДДС.’

Оценете статията

Вашият коментар