Изх.№ 53-00-452 от
10.08.2012 г.
чл. 26, ал.2 от ЗДДС
§ 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС
чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДСчл. 113, ал. 1 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” ..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-452/30.05.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
X ООД е с основен предмет на дейност – производство на мебели. Дружеството е спечелило безвъзмездна финансова помощ по проект „Повишаване производителността на X ООД, в резултат на реализиране на инвестиции в закупуване на ново технологично оборудване”
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли дружеството да издава фактура на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия за получената безвъзмездната финансова помощи да начислява ДДС в нея?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС данъчната основа поал. 2 се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката.
В § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието “Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ и това са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а) покриване на загуби;
б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
Предвид гореизложеното, дружеството следва да начислява данък върху добавената стойност за получената безвъзмездна финансова помощ ако същатапредставлява “субсидия, пряко свързана с доставка”, по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС.
Фактура по реда на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е длъжно да издава всяко данъчно лице – доставчик за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
От приложения към запитването договор за безвъзмездна финансова помощ е видно, че същата не е е по повод доставка към Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и не е пряко свързана с последваща доставка, поради което дружеството няма задължение да издава фактура и с тази помощ не следва да се увеличава данъчната основа по чл. 26, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.’