Изх.№ 21-04-5 от
09.11.2012 г.
чл. 2, т. 1 от ЗДДС чл. 80, ал.1, т. 1 от ЗДДС,
чл. 6, ал. 4, т. 2
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” ..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 21-04-5/03.08.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
X АД е регистрирано по ЗДДС и се занимава с търговия на едро и дребно с черни и цветни метали на територията на страната и извън нея – във и извън ЕС. Дружеството желае да изпрати на клиентите си мостри, с които да рекламира своите продукти. Мострите няма да се заплащат от клиента. Предвид горното, за „X АД възниква следната фактическа обстановка:
Дружеството продава на свой клиент, регистриран за целите на ДДС в Румъния, следните стоки:
-горещо-валцована ламарина с размери 3/1000/2000 – общо продадено количество 5580.00 кг за обща стойност 2929.50 евро (две хиляди деветстотин двадесет и девет евро и 50 цента);
-тръба с размери 20/20/2 – общо продадено количество 9964.00 кг за обща стойност 6058.11 евро (шест хиляди и петдесет и осем евро и 11 цента).
Заедно тези стоки дружеството иска да изпрати мостри на два артикула, които ще бъдат предоставени безвъзмездно на посочения клиент от Румъния с цел реклама, както следва:
-студено-валцована ламарина с размери 1/1000/2000 – 16 кг;
-студено-валцована ламарина с размери 2/1000/2000 – 32 кг.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Може ли във фактурата за продажба двата артикула, които са с рекламна цел (мостри) да се посочат с нулева стойност ?
2.Следва ли артикули – мостри да се отразят в ИНТРАСТАТ декларацията и по какъв начин?
3.Следва ли да се коригира ползвания при покупката на артикулите данъчен кредит, които ще се предоставят като мостри?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС определя като възмездна доставка по смисъла на този закон и:
-отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на
данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и
служители или на трети лица и при условие че при производството,вносът или
придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
-безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху
стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е
приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 6, ал. 4, т. 2от ЗДДС, според което ал. 3 от същата разпоредба не се прилага при предоставяне на мостри.
В ЗДДС няма легално определение на понятието „мостра”. Относно тълкуването на понятието „мостра” СЕС се е произнесъл с Решение от 30 септември 2010 г. по дело С-581/08 EMI Group Ltd. Съгласно мотивите на съда «мостра» по смисъла на чл. 5, параграф 6, изречение второ от Шеста директива е образец на продукт, който има за цел да популяризира продажбата му и който позволява да се оценят неговите характеристики и качества, без да се стига до крайно потребление, различно от присъщото на дейността популяризиране. Националната правна уредба не може по общ начин да ограничава това понятие само до образците, давани във форма, която не е за продажба, или пък до първия екземпляр от поредица от еднакви образци, давани от данъчнозадълженото лице на един и същ получател, освен ако тази правна уредба позволява да се вземат предвид естеството на представяния продукт и търговския контекст на всяка сделка, при която се дават тези образци.
Предвид гореизложеното, за предоставянето на мостри ще е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 7 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки (ЗСВОТС) задължени лица за подаване на декларации по системата „Интрастат”- Интрастат оператори, са лицата, регистрирани по ЗДДС, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия закон, поотделно за всеки търговски поток – изпращания или пристигания съгласно чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 638/2004.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСВОТС различните или специфичните правила, които се прилагат за специфичните стоки и движения на стоки, референтните периоди, начинът на тяхното отчитане и деклариране, както и за стоките, които са изключени от статистическата дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки, се определят с наредба на Министерския съвет. Стоките, които са изключени от статистиката на вътреобщностната търговия със стоки са посочени в чл. 54 от Наредба за различните или специфичните правила, които ще се прилагат за специфичните стоки и движения на стоки, референтните периоди, начина на тяхното отчитане и деклариране, както и стоките, които ще бъдат изключени от статистическата дейност за вътрешно-общностната търговия със стоки. Съгласно текста на чл. 54 от горната наредба стоките, които поради своята специфика или по методологични причини са изключени от статистиката на вътрешнообщностната търговия, са тези, посочени в Приложение I на Регламент (ЕС) № 91/2010 на Комисията от 2 февруари 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1982/2004 за прилагане на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистика на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, по отношение на списъка със стоки, изключени от статистиката, изпращането на информация от данъчната администрация и оценката на качеството
Съгласно Приложение І, б.”ж” от горепосочения Регламент стоки, изключени от статистиката, свързана с търговия на стоки между държавите-членки са стоките, които са доставени безплатно и самите те не са предмет на търговска сделка, при условие че движението им е с единствената цел да подготви или съдейства за предвидена по-късна търговска сделка чрез доказването на характеристиките на стоки или услуги като:
– рекламни материали,
– търговски мостри;
Предвид гореизложеното мострите не следва да се отразяват в ИНТРАСТАТ декларацията.
По трети въпрос
Корекции по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС не се извършват на основание чл. 80, ал.1, т. 1 от ЗДДС, ако стоките и услугите се използват за доставки по чл. 70, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 3, т.5 от ЗДДС ограниченото право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона не се прилагапри предоставяне на мостри. Предвид това за дружеството не възниква задължение за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит при закупуването на стоките, които ще се предоставят като мостри.’