прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх.№ 20-00-181 от
22.08.2012 г.
чл. 26, ал.2, изр. 2 от ЗДДС чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
чл. 12, ал. 1 от ЗДДСчл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
чл. 9, ал. 2, т. 2 от ЗДДС.
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” .е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-181/14.05.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
N ЕООД е изплатило парични средства под формата на обезщетение на дружество A ООД за пропуснати ползи, поради това, че последното е прекратило сключен от него договор за наем за осъществяване на дейност в МОЛ – Галерия гр. Y, в който N ЕООД възнамерява да осъществява същата дейност (обмяна на валута и покупко-продажба на инвестиционно злато). С оглед на това, че е икономически неизгодно двете дружества да извършват еднаква дейност в един обект, N ЕООД сключва договор с A ООД, според който последното следва да прекрати наемните си взаимоотношения с МОЛ – Галерия гр. Y, а N ЕООД да заплати на A ООД неустойка за пропуснати ползи, описани в споразумението.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли дружеството A ООД да начисли ДДС върху обезщетението, което ще плати N ЕООД?
2.Какъв документ трябва да издаде дружество A ООД?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Чл. 26, ал.2, изр. 2 от ЗДДС гласи, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Неустойката като правна фигура е уредена в чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По своята същност тя е договорно или нормативно установена клауза, с която предварително се определят последиците от евентуално неизпълнение на някоя от страните в облигационното правоотношение. Съгласно чл. 93, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват при неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател. От казаното е видно, че за да има неустойката (с обезщетителен или санкционен характер), трябва да има и предварително възникнало валидно облигационно отношение. Задължението за неустойка се намира в тясна функционална връзка със задължението, което гарантира. Тя зависи от него и е акцесорна спрямо него.
От посоченото в запитването е видно, че неустойката за пропуснати ползи, която стедоговорили с А ООД е относно въздържане на последното и то от извършване на конкретна дейност.В случая, посочената в запитването неустойка представлява насрещна престация за поемането на задължение от страна на А ООДза въздържане и непредприемане на действия, свързани с търговската му дейност. Поетото задължение има характер на доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 2 от ЗДДС.
Облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 , когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Предвид изложеното, полученото възнаграждение от А ООДе по повод на извършване от него на облагаема доставка на услуга, поради което възниква задължение за начисляване наДДС, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Предвид това,А ООДследва да издаде фактура, с която да документира извършването на услугата към N ЕООД.

Оценете статията

Вашият коментар