Изх.№ 20-00-213 от
2013 Г.
чл. 136, ал. 1 от ЗДДС
чл. 124, ал. 4 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-213/18.07.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ООД, регистрирано по ЗДДС е туристическа агенция /туроператор/. Дружеството извършва доставка на услуги /нощувка в хотел, транспорт с автобус/ изцяло на територията на Република Гърция. Гръцките доставчици на горепосочените услуги са регистрирани за целите на ДДС в Гърция и издават фактурите за тези доставки с начислен ДДС.
Ще се организира екскурзия на американски туристи на територията на Гърция, за която ще се издават фактури, както следва:
1. Фактури с начислен ДДС, издадени от гръцките доставчици на туристическата агенция за доставки на услуги /нощувки и транспорт/, извършени на територията на Гърция, където е мястото на икономическа дейност на доставчика и мястото на изпълнение на доставката на услугата.
2. Фактура за доставка на горепосочените услуги от туристическата агенцияна американския университет, с цел изпълнението на образователна програма.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да съставим фактурата и протокола по т. 2, по отношение начисляването на ДДС и основанието за начисляване или неначисляване?
2. Как следва да се осчетоводят фактурите-Invoice от Гръцките доставчици, трябва ли и с каква сума да посочим същите в дневника с покупки към СД по ДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Данъчното третиране на доставките, осъществявани от „X” ООД, в качеството му натуроператор, в случая може да се определи катодоставка на обща туристическа услуга, по която получател е пътуващо лице, която е съставена само от доставки на стоки и услуги, закупени от туроператора от други данъчно задължени лица /гръцки доставчици/, от които пътуващото лице се възползва пряко. В този случай се прилагат разпоредбите на Глава шестнадесета “Специален ред на облагане на туристическите услуги“ от ЗДДС.
В Глава шестнадесета на ЗДДС е предвиден специален ред на облагане на туристическите услуги, който регламентира данъчното третиране на „обща туристическа услуга”, по която доставчик е туроператор. Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. Предвид разпоредбата на чл. 136, ал. 2,стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.
Съгласно чл. 137 от ЗДДС „място на изпълнение” на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението. Без оглед на това дали получателят по доставка на обща туристическа услуга е пътуващо лице, установено или не на територията на страната, мястото на изпълнение е на територията на страната, когато туроператорът е установил икономическата си дейност на територията на страната и извършва изпълнението на общата туристическа услуга от постоянен обект на територията на страната. Това правило е валидно както в случаите, при които стоките или услугите, от които туристът се възползва пряко, се потребяват на територията на страната, така и когато се потребяват на територията на друга държава -членка или на територията на трета страна или територия.
От изложеното е видно, че „X” ООД е установил своята икономическа дейност в страната (България) и ако не разполага с постоянен обект на територията на друга държава, от който да извършва изпълнението на доставките, то мястото на изпълнение на доставката на общата туристическа услуга, предоставяна от него на американските туристи ще е на територията на страната. В този случай чл. 142, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол, а във фактурата и известието към нея се вписва „режим на облагане на маржа – туристически услуги”. Редът за документиране на доставките на обща туристическа услуга и начисляването на данъка подробно е описано в чл. 86 и чл. 87 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
Следва да се има предвид, че изразеното по-горе становище е валидно и в случай, че общата туристическа услуга се предоставя от „X” ООД на американския университет, но при допускането, че последният има качеството на пътуващо лице, по смисъла на § 1, т. 37а от ДР на ЗДДС. В противен случай, ако американският университет не е „пътуващо лице”, по смисъла на горната разпоредба, а има качество на туроператор, то данъчното третиране на доставката не попада в обхвата на специалния ред на облагане на туристическите услуги, поради което данъчната основа, данъчното събитие, мястото на изпълнение и т. н. за тези доставки ще се определят съгласно общите правила на закона.
При облагането с ДДС на доставка на обща туристическа услуга с място на изпълнение на територията на страната, когато мястото на изпълнение на доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, се облагат с ДДС по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Това означава, че в тези случаи данъчната ставка е в размер на 20%.
Следва да имате предвид, че относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г. е изразено становище с писмо Изх. № УК-2 от 10.07.2012 г. на Министерството на финансите.
По втори въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Данъчни документи, по смисъла на чл. 112, ал.1 от ЗДДС са:
1. фактурата;
2. известието към фактура;
3. протокол.
Предвид изложеното, „X” ООД няма задължение да отразява в дневника за покупкитефактурите, издавани по смисъла на гръцкото законодателство.’