5-20-00-385/24.08. 2015 г.
ДДС, чл. 13, ал.1
ДДС, ЧЛ.17, АЛ.2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпилописмено запитване, относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„..“ ЕООД е закупило стоки от доставчици, установени в Китай и Швеция. Шведското дружество е с валиден VAT номер. Българското дружество продава стоките на свои клиенти от Азербайджан. Дружеството е регистрирано за целите на ДДС в България. и продава стоманена ламарина на клиент от трета страна. За покупката на ламарината, доставчиците издават фактури на „..“ ЕООД, а стоките се транспортират директно към крайния купувач от Азербайджан.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Къде е мястото на изпълнение на посочената транзитна продажба?
2. Как следва да се отразят фактурите от Китай и Швеция в дневника за покупки?
3. „..“ ЕООДтранспортира стоките от Грузия до Азербайджан за своя сметка и получава фактура от грузински превозвач. Как следва да се отрази тази фактура в дневника за покупки и следва ли да се издава протокол по чл.117 от ЗДДС?
4. Следва ли да се начислява ДДС за продажбата на стоманена ламарина на купувача от Азербайджан и как се отразяват фактурите в дневника за продажби?
5. За получените фактури за счетоводни услуги „..“ ЕООД ще има ли право на данъчен кредит?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
За определяне данъчния режим на доставките на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила.Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от закона.
При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид факта, че стоките, които закупува българското дружество не преминават през територията на страната, а се транспортират директно от Китай и Швеция към крайният купувач от Азербайджан следва да се приеме, че мястото на изпълнение на съответните доставки, съгласно чл.17 от ЗДДС се намираизвън територията на България. В случая мястото на изпълнение на конкретните доставки е Китай, съответно Швеция.
По втори въпрос:
Вътреобщностно придобиване съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Видно от текста на разпоредбата, за да е налице ВОП за дадена доставка на стока следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3. Възмездност на придобиването.
4.Транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
Издаването на протоколи за целите на ЗДДС е регламентирано в разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗДДС. Съгласно т.1 от същата разпоредба в случаите по чл.82, ал.2 от ЗДДС и чл.84 от ЗДДС регистрираното по закона лице – получател по доставката задължително издава протокол. В случая българското дружество не извършва вътребщностно придобиване на стоки по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, поради което за него не възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДСвъв връзка с чл.84 от закона.
Фактурите, получени от чуждестранните доставчици не следва да се включват в дневника за покупки, тъй като не са данъчни документи по чл.112, ал.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, данъчни документи по смисъла на закона са фактурата, известието към фактура и протокола, издадени по реда на ЗДДС.
По трети въпрос:
Основният принцип за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стокисполучател – данъчно задължено лице е регламентиран в чл.22, ал.3 от ЗДДС.
На основание посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Съгласно нормата на чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС е регламентирано, че когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона. При наличие на условията, посочени в цитираната по-горе разпоредба,„..“ ЕООД като получател на транспортна услугаследва да издаде протокол почл.117, ал.1 от ЗДДСза самоначисляване на ДДС, тъй като данъка е изискуем от дружеството.
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДСпротоколът по чл.117, ал.1 от ЗДДС следва да се отрази в колона № 10 на дневника за покупки за данъчния период, през който е издаден.
Фактурата за транспортна услуга, получена от грузинският превозвач не следва да се отразява в дневника за покупки по ЗДДС.
По четвърти въпрос:
По отношение на последващите доставки на стоки, които „..“ ЕООД извършва към клиента от Азербайджан приложение ще намери разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС. Предвид тази разпоредба продажбите са с място на изпълнение извън територията на България. За тях не се дължи данък съгласно българското данъчно законодателство. Във фактурите, които ще издаде дружеството като основание за неначисляване на ДДС следва да се впише разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС и те трябва да намерят отражение в колона 23 на дневника за продажби – „Данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условия на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка”.
Предвид гореизложеното, тъй като българското дружество „..“ ЕООД осъществява независима икономическа дейност на територията на други страни, то следва да се запознае с данъчното законодателство на Китай и Швеция с оглед възникване на основание за регистрация за целите на ДДС в посочените държави.
По пети въпрос:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно общите изисквания на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. както и изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона е посочено, че за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Наличието на право на приспадане на данъчен кредит се определя в зависимост от бъдещото използване на получените стоки и услуги, т.е. дали с тях ще се извършват облагаеми доставки.
За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за полученитеуслуги, същите трябва да се използват от дружеството за осъществяване на последващи облагаеми доставки.
Освен изискването стоките и услугите да се използват за облагаеми доставкиследва да се имат предвид ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, които са регламентирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.