Изх.№ 20-00-498 от
21.09.2018 г.
чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
чл. 86, ал. 1, т. 1
чл. 73 от ЗДДС
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 45, ал. 4 от ЗДДС
чл. 68, ал. 1 от ЗДДС
чл. 50, ал. 2 от ЗДДС § 11 от ДР на ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” .е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-498/13.12.2011 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването e посочено, че основната дейност на дружеството е доставка на застрахователни услуги, при условията и по реда на Кодекса за застраховането(КЗ)/чл. 47 от ЗДДС/. Дружеството е регистрирано по ЗДДС.
Въпросите, които се поставят в запитването са при следната фактическа обстановка:
По т. 1 от запитването:
През 2011 г. дружеството е закупувало ДМА (40 бр. лаптопи), целта на които първоначално е била да бъдат използвани за необлагаемата дейност на дружеството, поради което не е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В последствие ръководството на дружеството решава тези активи да бъдат продадени на Ваши застрахователни посредници (агенти, които работят за Вас по силата на сключен договор за застрахователно посредничество). Тези агенти ще използват активите за извършване на застрахователна дейност – сключване на застрахователни договори, изготвяне на оферти, попълване на агентски отчети и т.н.
Въпросът, който се задава е:
Може ли застрахователното дружество да издаде фактура, без начислен ДДС на основание чл. 50 от ЗДДС?
Предвид изложената в т. 1 от запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Независимо от това в
чл. 50, ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че доставката на стоки и услуги е освободена доставка, когато при производството, придобиването или вноса им не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от закона. Съгласно чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. В конкретния случай от запитването е посочено, че дружеството не е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като е използвало закупените активи за целите застрахователната си дейност, която представлява освободени доставки, по смисъла на чл. 47 от ЗДДС. Предвид това дружеството ще има право да приложи чл. 50, ал. 2 от закона и да третира доставката като освободена.
По т. 2 от запитването:
През 1999 г. дружеството е закупило инвестиционен имот – сграда и прилежаща земя, целта на които е била да бъдат отдавани под наем срещу бъдеща рента, което е представлявало облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, действащ към съответния период от време. Дружеството не е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактурата за придобиването на имота, поради това, че застрахователните дружества към момента на придобиването на имота не са имали задължение за регистрация по ЗДДС до изменението на закона през 2005 г. До настоящия момент дружеството отдава сградата под наем, а от 2005 г. издава фактури с начислен данък върху добавената стойност.
Въпросът, който се задава е:
Задължително ли е дружеството да издава фактури с включен ДДС, в случай, че при придобиването не е било налице право на приспадане на данъчен кредит?
Предвид изложената в т. 2 от запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от закона регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред. В ЗДДС не е предвидена възможност за определяне на една доставка като освободена, в случай, че при придобиването на стоката не е било налице право на приспадане на данъчен кредит, поради това, че дружеството не е било регистрирано по ЗДДС. Предвид това, доставките по отдаване под наем на имота са облагаеми доставки, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, освен в случаите, предвиденив чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който освободена доставка е отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
Към момента на регистрацията си по ЗДДС през 2002 г. дружеството е имало възможност да приложи чл. 68 от действащия към съответния момент закон, даващ му право на данъчен кредит за начислен данък преди датата на регистрация му по този закон. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по този закон за закупените или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), които са налични към датата на регистрацията. Съгласно ал. 2 на същия член правото по ал. 1 възниква само за налични активи към датата на регистрация, за които са налице следните условия:
1. лицето притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на съответните законови изисквания;
2. лицето, което е издало данъчния документ по т. 1, е регистрирано по този закон към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата и е изпълнено условието по чл. 64, т. 2;
3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден до третия ден включително след тази дата;
4. наличните активи са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки.
Предвид гореизложеното за дружеството е било налице право на приспадане на данъчен кредит, от което евентуално не се е възползвало по определения законов ред. В тази връзка разпоредбата на чл. 50 от ЗДДС е неприложима, тъй катосъгласно § 11 от ДР на ЗДДС разпоредбата на чл. 50 от закона се прилага и в случаите на доставки на стоки или услуги, за които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.
По т. 3 от запитването:
Дружеството получава фактури за мобилна телефония, ел. енергия и др. режийни разходи, 50% от които в последствие префактурира на свои контрагенти – ползватели на изброените разходи. Тези контрагенти са застрахователни посредници (застрахователни агенти), с които дружеството има сключени договори за застрахователно посредничество. Разходите се делят в съотношение 50:50 със съответния застрахователен агент, но платец на цялата сума по документ е застрахователното дружество. При префактуриране на тези разходи дружеството начислява ДДС на своите контрагенти.
Въпросът, който се задава е:
Може ли дружеството да ползва пропорционалната част данъчен кредит при получаване на тези доставки (50%), тъй като могат да бъдат неразривно свързани с последващи облагаеми доставки?
Предвид изложената в т. 3 от запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС лицето има право да приспадане данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В този смисъл, за да е налице право на приспадане на получените от застрахователното дружество услуги е необходимо те да се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. От запитването не става ясно дали дружеството извършва облагаема доставка към своите контрагенти.
С оглед на изложеното, в чл. 26, ал. 2 от ЗДДС е регламентирано, че данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. 3, т. 1 и т. 3 от същия законов текст данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката. В тази връзка, предвид недостатъчната фактическа обстановка, изложена в запитването и доколкото може да се приеме, че посочените по-горе разходи за мобилна телефония, ел. енергия и др. режийни разходи са суми, дължими на застрахователното дружество във връзка с облагаема доставка, извършвана от него към неговите контрагенти, то тези разходи се включват в данъчната основа на доставката към контрагентите. В този случай, застрахователното дружество извършва както освободени (чл. 47 от ЗДДС), така и облагаеми (чл. 12 от ЗДДС) доставки по смисъла на ЗДДС, което му дава право на частичен данъчен кредит, съгласно чл. 73 от ЗДДС. Ал. 2 от същия член посочва, че размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. От гореизложеното следва, че застрахователното дружество ще има право на частичен данъчен кредит по смисъла на чл. 73 от ЗДДС за разходите за мобилна телефония, ел. енергия и др. режийни разходи ако използва тези разходи както за дейността си по застрахователни услуги, които са освободени доставки по смисъла на чл. 47 от закона, така и за облагаеми доставки, по смисъла на чл. 12 от закона към контрагентите, ползватели на тези услуги.
В случай, че заплащането на сумите за гореописаните разходи от контрагентите към застрахователното дружество не са елемент от облагаема доставка на дружеството, то за него няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 или т. 2, съгласно които правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
По т. 4 от запитването:
Във връзка с осъществяване на своята дейност, дружеството издава „Удостоверения за застрахователна оценка” на даден обект (най-често това са автомобили), както и дубликати на вече издадени документи (застрахователни полици, зелени карти, квитанции за платени застрахователни вноски и др.)
Въпросът, който се задава е:
Може ли дружеството да приложи чл. 47 от ЗДДС при издаването на горните документи и да третира доставката като съпътстваща застрахователната дейност?
Предвид изложената в т. 4 от запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 47 от ЗДДС освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането (КЗ) от:
1. застрахователи и презастрахователи;
2. застрахователни брокери и застрахователни агенти.
За да се приеме, че посочените услуги са застрахователни следва да се има предвид, че основното в застрахователната сделка, съгласно общоприетото разбиране е, че застрахователят предприема, в замяна на предварително заплащане на премия, да предостави на застрахования, в случай на материализиране на покрит риск, услуга, договорена при сключване на договора. В този смисъл застрахователната услуга е услугата, предоставена от застрахователя към застрахования при осъществяване на застрахователното събитие. Следва да се има предвид, че застрахователната сделка непременно включва съществуването на договорни отношения между доставчика на застрахователната услуга и лицето, чиито рискове са покрити от застраховката, т.е. застрахованата страна. В този смисъл извършваната от Вас услуга по издаване на удостоверение за застрахователна оценка, както и дубликати на вече издадени документи, не може да се определи като застрахователна услуга по смисъла на чл. 47 от ЗДДС.